Цитата: christo_tamarin от марта 9, 2023, 21:31Цитата: Jetup от марта 5, 2023, 21:46Не подскажите, каково происхождение артиклей -я, -ят? А именно, я не понимаю, почему и откуда там палатализация. Если уже было - извиняюсь, не могу найти.
Артикль существительных и прилагательных мужского рода единственного числа - всегда -ЪТ.
Исключение_1: Существительные на -А принимают артикль -ТА: сѫдията (судья).
Исключение_2: Существительные на -О или -Е принимают артикль -ТО: дѣ̋дото (дедушка).
Особенность: Прилагательные мужского рода единственного числа перед "новым" артиклем -ЪТ принимают старый артикль -И-.
Все остальное в стандартном болгарском - только проблемы орфографические.
По диалектам встречаются варианты.
Фонетические варианты:
- Конечное -Т в артикле -ЪТ можно опускать и очень часто так и делается. Артикль остаётся -Ъ (здес представлена фонетика, а не орфография).
- Гласный -Ъ- в артикле -ЪТ во многих диалектах на западе Болгарии представляется как -О-.
Лексические варианты. Не только старое местоимение ТЪ/ТА/ТО может породить артикль. По диалектам встречаются и другие варианты:
- жена-НА, син-ОН, село-НО
- жена-ВА, син-ОВ, село-ВО
- жена-СА, син-ОС, село-СО
Вопрос: Откуда палатализация?
- У слов ДЕН, КОН, ЦАР, УЧИТЕЛ палатализация по наследству.
- Фонетически и этимологически, формы с артиклем такие: деньЪТ, коньЪТ, царьЪТ, учительЪТ.
- А орфография велит так: денЯТ, конЯТ, царЯТ, учителЯТ. Нет же буквы для -ЬЪ- в азбуке.
- В азбуке есть буквы для ЬА (Я), для ЬУ (Ю), но нет же буквы для -ЬЪ-. Так что употребляется буква Я.
- Формы прилагательных м.р.ед.ч. с артиклем.
- В болгарской орфографии принято писать християнски и италиански.
- Звучат одинаково, логики нет, просто так принято.
- Болгарское ухо не может различить християнски и христиански.
- -
- Формы прилагательных м.р.ед.ч. с артиклем оканчиваются на -ИЪТ.
- Однако принято писать -ИЯТ, что значит -ИЙЪТ.
- Болгарское ухо не может различить християнскИЙЪТ и християнскИЪТ.
Цитата: christo_tamarin от марта 19, 2023, 10:19Нѣ̋ма смисъл да се постулира старо фонематично различие међу твърди и меки съгласни в пра-славянски.В праславянски е имало фонематично различие между непалатални н, л, р и палатални (продукт на йотовата палатализация) н̑, л̑, р̑, засвидетелствано в старобългарски и староруски ръкописи, както и в съвременните сърбохърватски и словенски - напр. дан срещу коњ.
Цитата: christo_tamarin от марта 19, 2023, 10:19А в сърбо-хърватски доста рано звукът Ь е прѣмина̨л в Ъ (Ь=>Ъ), което обяснява случая̌т с думата ДЬНЬ.В сърбохърватски и словенски предният ер ь и непредният ер ъ са съвпаднали в единствен ер, неопределен по предност. В старосръбските ръкописи са го изписвали като ь.
Цитата: фонолог от марта 14, 2023, 23:54Излишно усложнявате.Цитата: christo_tamarin от марта 14, 2023, 14:58Ако имате прѣд вид бройната форма "два дена", то точно тя е влѣ̋зла в стандартът по изключение. Из източнитѣ диалекти сѫществува и форма "два деня (денıа)". Съжалявам, като че ли грѣшите.Имам предвид, че старобългарската форма е "дьнь", а не "дьн̑ь".
В сърбохърватски, който е запазил разликата между праславянските /n/ и /n'/, "дан" също е с /n/.
И нищо чудно, след като няма откъде да се появи /n'/ в тази дума.
Цитата: christo_tamarin от марта 14, 2023, 14:58Ако имате прѣд вид бройната форма "два дена", то точно тя е влѣ̋зла в стандартът по изключение. Из източнитѣ диалекти сѫществува и форма "два деня (денıа)". Съжалявам, като че ли грѣшите.Имам предвид, че старобългарската форма е "дьнь", а не "дьн̑ь".
Цитата: фонолог от марта 10, 2023, 12:39Цитата: christo_tamarin от марта 9, 2023, 21:31Вопрос: Откуда палатализация?В думата ДЕН определено е нямало палатално Н по наследство.
- У слов ДЕН, КОН, ЦАР, УЧИТЕЛ палатализация по наследству.
Цитата: christo_tamarin от марта 9, 2023, 21:31Вопрос: Откуда палатализация?В думата ДЕН определено е нямало палатално Н по наследство.
- У слов ДЕН, КОН, ЦАР, УЧИТЕЛ палатализация по наследству.
Цитата: Jetup от марта 5, 2023, 21:46Не подскажите, каково происхождение артиклей -я, -ят? А именно, я не понимаю, почему и откуда там палатализация. Если уже было - извиняюсь, не могу найти.
Цитата: Кирчо Попски от марта 6, 2023, 18:36Определителният член -я, -ят произлиза от малкия ер. Нека разгледаме следния пример: старобългарската дума дьнь + старобългарското показателно тъ; при тяхното сливане се получава дьньтъ; като след отпадането на еровете се получава денят. Важно е да се отбележи, че в определителния член я се изговаря не като меко а, а като меко ъ.защо тогава от дьньсь се получава днес със Е, а не с "меко Ъ"?
Цитата: Jetup от марта 5, 2023, 21:46Не подскажите, каково происхождение артиклей -я, -ят? А именно, я не понимаю, почему и откуда там палатализация. Если уже было - извиняюсь, не могу найти.Определителният член -я, -ят произлиза от малкия ер. Нека разгледаме следния пример: старобългарската дума дьнь + старобългарското показателно тъ; при тяхното сливане се получава дьньтъ; като след отпадането на еровете се получава денят. Важно е да се отбележи, че в определителния член я се изговаря не като меко а, а като меко ъ.
Страница создана за 0.035 сек. Запросов: 21.