ЦитироватьОбщо взето, в историческия развой на българските говори старобългарската гласна ы е преминала в гласна и и е отпаднала от фонемните им системи. В малък брой говори обаче тя се е запазила. По отношение на гласната ы българските говори са 3 вида.
1. Говори, в които гласната ы е фонема. В тях тя има много широка дистрибуция и се среща както на мястото на първична гласна ы, така и на мястото на първичната гласна и: кы̀тка (стб. XXX), крàвы (стб. XXX), мы̀слạ, мы̀шка, пы̀там, ты̀ква, ры̀бы, бèлы, стàры и др.; грады̀на (стб. ГРАДИНА), ны̀ва (стб. НИВА), ды̀ра, слы̀ва, пы̀па и др. Такива са някои родопски говори.
2. Говори, в които гласната ы е позиционен вариант на гласната и. И тук тя има много широка дистрибуция, като се среща след твърда съгласна, и то на мястото както на първична гласна ы, така и на мястото на първична гласна и: сын (стб. СЪIНЪ), выр (стб. ВИРЪ), дыф, вы̀ну, жы̀ту, пы̀сму, ры̀ба, слы̀ва, шы̀лу, грады̀на, зъбы̀, тры и др. Такъв е банатският говор.
3. Говори, в които гласната ы е факултативен вариант, т. е. в които има равноправни варианти като бы̀стър—бѝстър, высòк—висòк, ры̀ба—рѝба, сы̀н—сѝн, ты̀ква—тѝква и др. Такива са говорите на отделни села, като Певец, Търговищко, който е от мизийски тип, на с. Гостилица, Дряновско, който е от балкански тип, и др.
Страница создана за 0.073 сек. Запросов: 20.