Здравей, Юнона!
Много се радвам, че ти е бил интересен разказът ми.
Забелязавам, че се очертава тенденция хората да отделят повече време на хобитата и интересите си.
По-голяма част от съвременните градски хОра водим доста заседнал начин на живот - пред компютрите, в колата, вкъщи - и осъзнаваме колко много ни липсва движението. Затова се насочваме към туризъм, посещения на танци, предимно български народни и латино, аеробика, тае-бо, фитнес, плуване. Разбира се, трябва да спомена и курсовете по езици.
Хората имат нужда и да общуване, така че освен движението и ученето, важен е и социалният контакт.
Юнона, ако ти е интересно и ако имаш възможност, опитай с школата по български танци.
Предполагам, че ще се запишат и много българи, така че ще имаш възможност да практикуваш езика.
Съвсем отделно, че ще осигуриш на тялото си солидна доза движение, ще повишиш двигателната си култура и памет, и разбира се, ще посветиш време на себе си - за твое удоволствие.

Ние получихме миналата седмица покана за фестивал в Санкт Петербург. Това за мен беше нещо страхотно, защото колкото и да съм пътувала, за мен Санкт Петербург и Москва си остават една неосъществена все още мечта.
Най-вероятно ръководителката ни ще откаже поканата, поради финансови съображения, което е мноооооого жалко.
--
За нас, българите, членуването не е проблем и в часовете по български няма кой знае какви упражнения за членуване.
Виж, членуването с пълен-кратък член на същ. от м.р. е друга работа и отново повтарям, че много малък процент българи членуват (членуваме, хи-хи) правилно.
Членуването във вида, в който го правих за теб, при нас не се прави, защото не е проблем.
Ако аз бях учителка по български, щях да правя на моите ученици подобни упражнения, само че конкретно за пълен-кратък член в м.р.
Това е най-масовата грешка, която допускат българите и просто граматично правило, което упорито не искат да научат. Не знам защо:)
--
"Съжалявам" и "Жал ми е". В кои случаи по-добре да използваме всеки от тях?
---
Съжалявам - напоследък силно повлияни от английския, започнахме да употребяваме "съжалявам" доста по-често и в същите случаи като английското sorry.
Съжалявам, но няма да мога да дойда довечера.
Съжалявам за вашата загуба. (мъчно ми е )
Съжалявам хората, които никога не са изпитвали любов. (мъчно ми е, жал ми е, изпитвам съжаление)
Съжалявам, че не бях по-упорита. (жалко, че не бях по-упорита; трябваше да бъда по-упорита.)
Жал ми е = изпитвам съжаление
Жал ми е за това безпомощно животинче.
Обаче това не е същото като "Съжалявам за вашата загуба".
Жал ми е е някак си по-архаично.
Не чак архаично, но е с по-тясна употреба. Аз се сещам само за "жал ми е за някого", при това съвременните хора почти не го използват.
Ето няколко изречения, които взех от нета и смятам, че добре илюстрират употребата на "жал ми е" и "съжалявам".
Жал ми е за хората, които още не могат да се ориентират добре в комуникацията по електронна поща.
Жал ми е за всички,които не разбират какво се случва около тях,за тези които доброволно се превръщат в жертви на своето бездействие.
Жал ми е за народа,защото бавно и устремено потъва в блатото на забравата.
Жал ми е за моята приятелка, която е толкова нещастна, как да постъпя?
Жал ми е за Ваня, мъжът и я напуснал.
Много ми се ще да нямахме за какво да се караме, но не е така и аз съжалявам и за това.
Съжалявам, че доживях свободата.
Как съжалявам, че не си купих онази страхотна рокля.
Не съжалявам, че не отидох на времето в Левски, когато се върнах от чужбина, а избрах Локомотив София. Тогава реших така и смятам, че съм постъпил правилно.
Съжалявам, че не се ожених за Иван.
Съжалявам! Още колко пъти искаш да ти го кажа? Какво да направя, за да повярваш?
Съжалявам, но този пост няма превод на български.
Съжалявам, нямаме места.
Много съжалявам и се извинявам на Мария! Вчера забравих за срещата с нея и не отидох, а тя е стояла и ме е чакала.
Съжалявам за всичко. Разбрах, че съм нанесла вреда на много хора.
И съжалявам, че моята помощ се изразява само в този пост.
Ужасно съжалявам, скъпа!
Съжалявам ужасно за случилото се.
Винаги съжалявам на сутринта ...
Не си представях, че ще съжалявам, че не съм в Сф.
А това е текстът на една много сладурска песен на Светла Иванова. Клипът също е много хубав и можеш да го видиш тук:
http://www.youtube.com/watch?v=n54Msgjm8_wЗвученето на тази песен и като текст, и като музикален стил е съвременно и модерно. След това ще чуеш една друга песен, "Жал ми е, Земьо". Текстът и музиката са във фолклорен стил, макар че това не е фолклорна песен (предавана от уста на уста от народа), а е писана сега.
Дори изпълнителката е много нашумяла звезда, но в жанр, по който не си падам. Съжалявам

Текстът на песента C`est la Vie:
Не обещавам,
понякога така се забавлявам.
Съжалявам.
Не преминавам,
през линия която очертавам.
Съжалявам.
Не закъснявам,
понякога за срещата забравям.
Съжалявам.
Не подранявам (=отивам по-рано)
и никога да края не оставам.
Съжалявам.
Вървя по своите следи,
чадъра си забравих, дано не завали!
Аз знам, че утре може би,
най-хубавото нещо тепърва предстои.
Не се съмнявам.
Зад мене мостовете ги изгарям.
Съжалявам.
Не обещавам,
понякога така се забавлявам.
Съжалявам.
Вървя по своите следи,
чадъра си забравих, дано не завали!
Аз знам, че утре може би,
най-хубавото нещо тепърва предстои.
Между сянката и светлината живота върви
и се ронят звезди там, където си ти.
И луната, която изобщо не може да спи,
всичко вижда нали? C`est la Vie, C`est la Vie!
А ето и песента "Жал ми е, Земьо"
Песента може да се чуе тук, както и да се видят снимки от забележителности от различни места в България. Има много от моя град и регион.
http://vbox7.com/play:0bb785fdЖал ми е земьо, жал ми е за тебе
що народ замина в тая чужбина.
Жал ми е земьо, там пари печелят,
чужд живот живеят, за да оцелеят.
Чужбина дава, чужбина взема.
Каквото и да дава, чужбина дом не става!
Жал ми е земьо, жал ми е за тебе
що народ замина в тая чужбина.
Жал ми е земьо, за наш'те в чужбина
чуеш ли как стене душа присадена.
Чужбина дава, чужбина взема.
Каквото и да дава, чужбина дом не става!
Жал ми е земьо, жал ми е за тебе
що народ замина в тая чужбина.
Защо да ги пъдим, а после да ги съдим,
живот да обърнем, че да си ги върнем.
Чужбина дава, чужбина взема.
Каквото и да дава, чужбина дом не става!