Тук не обсъждаме говоримия, а писмения български език и темата е за желаещите правилно да пишат на български.
Европейската традиция (и българската, и руската) предполагат, че всеки написан текст трябва да може да се прочете от говорител и правилно да се разбере от слушател. Като изключим текстовете с математически формули, компютърни програми, графики и други подобни, у нас няма традиция да се пишат текстове само за четене. Такава традиция имат японците, но ние европейците нямаме.
Следователно, текстът, който Вие сте написали,
"Лекаря разпозна пешеходецът" трябва да може да се прочете от говорител и разбран от слушател. Както и да го прочете говорителят, при този словоред без нужният контекст слушателят винаги ще разбере, че
лекарят е подлогът. Следователно, самият Вие сте нарушили правилото, което се пънете да защищавате.
Не трябва да се разчита, че правописното правило е спазено, след като над 90% от българите не го знаят.
Този процент вероятно е сериозно завишен. Колкото и да е процентът българи, неусвоили правилото, нека да се погрижат да го усвоят. В противен случай ще се срамуваме, когато сравняват неграмотността у нас с тази в други европейски страни.
Защото това е реалната ситуация.
Когато реалната ситуация е неграмотност, най-правилно е човек да се стреми да я преодолее. Независимо дали става дума за собствената или за тази на обкръжението му.
Този въпрос следва да се разгледа от два аспекта. Първо, Вашите думи са само пожелание. Процентът, дето съм привел, не е завишен, а по-скоро е занижен. 99 е реалният процент. 99% от българите не владеят правописното правило за пълен и кратък член. Само учители по български език и професионални коректори го владеят.
Вижте как изглежда
началната страница на българската wikipedia в моментът. Привеждам цитат оттам:
{Из новите статии в Уикипедия} Знаете ли...
… кой е най-малкия известен гръбначен организъм?
… кой е единствения хусистки протестантски крал на Бохемия?
Последните добавки още не са прегледани от професионален коректор.
И тъй, струва ли само от инат, консервативност и малоумие да поддържаме правописно правило, с което правим 99% от хората неграмотни? Правило, което изобщо не се прилага в бизнес-кореспонденцията, понеже бизнесмените са практични хора, струва ли си да се изучава изобщо? Да се хаби учебно време за нещо ненужно и малоумно? Защо учебното време не се посвети на други много по-важни неща?
В кой друг език с правописни правила се налагат несъществуващи падежни окончания? Понеже по същество това правописно правило въвежда в писменият ни език именителен падеж, различен от общият падеж, а пък в езикът ни реално специален именителен падеж няма.
Реалната ситуация в говоримия български език например е, че там деепричастията (-йки) са изключително редки, но аз с огромно удоволствие й се противопоставям, насищайки своя собствен говорим език с тях.
По този въпрос сме на едно мнение, уважаеми
Ellidi.
Говоримият български език е основан на източните диалекти, а в източните диалекти няма деепричастия.
Деепричастия има в западните диалекти. В литературният български език деепричастията са възприети в югозападната си форма.