Относно членуването с пълен-кратък член - прав си. Нека колегите тук не се задълбочават да го учат, обаче мен много ме дразнят (дразнеха, вече не се ядосвам заради тях
)българи, които не могат да научат членуването в мъжки род.
Особено в пресата.
Уважаема Дани, добре е, дето сте престанали да се ядосвате. Нямало е за какво да се дразните. Точно това ви обяснявам. Не е редно да се изисква от хора с роден български език да различават именителен падеж от общия падеж. (Понеже въпросното правило е именно това: въвежда се именителен падеж, различен от общия падеж.) Да, когато говорим и пишем на руски, ни се налага да различаваме именителен падеж и другите падежи, но не е редно към родния си език да се отнасяме като към чужд. Ние, българите, не можем да научим искуственото правило за членуването в мъжки род, понеже това правило го няма в родния ни език. Така както бъркаме падежите в руски, така бъркаме и пълните членове. По-добре е това правило да го зарежем (да го изоставим). Повярвайте, езикът ни от това нищо няма да загуби.
Полицай застреля бандит - хайде кажи ми в това изречение кой кого застрелва, като имаш предвид пък как в пресата обичат да въртят словореда, доста често се оказва, че бандитЪТ е застрелял полицаЯ, само че трябва да изчетеш цялата статия, за да ти стане ясно.
..
А класическият пример на проф. Балан - "Бика събори тореадора".
Когато не е членувано с пълен член, не се разбира кой кого събаря.
Започвам с общи съображения.
Естествените езици не са проектирани, те нямат съвършен дизайн, именно защото са естествени.
Славянските езици (руски, български) са индоевропейски. Други индоевропейски са романските (френски, испански, румънски), германските (немски, английски), гръцкият, албанският. Това са все естествени езици.
Индоевропейските езици (поне в старото си състояние) различават именителен и винителен падеж. В именителен падеж се поставя подлогът, а във винителен - прякото допълнение. В нашия български език (както и в романските езици, както и в английски или албански), тези два падежа вече не се различават и са се слели в общ падеж. Но в някои езици (руски, гръцки, немски) тези два падежа и досега се различават. Например в руския израз "Маша увидела Наташу" е ясно, че Маша (именителен падеж) е подлогът и тя е видяла Наташа (пряко допълнение, винителен падеж: Наташу). Това дава възможност да прередим думите, запазвайки смисълъ: "Наташу увидела Маша".
Никога обаче ситуацията не е била чиста. Винаги е имало случаи, когато формите за именителен и винителен падеж съвпадат и само словоредът определя подлогът. Индоевропейските (и славянските) езици никога не са забравяли правилото "Подлогът предшества прякото допълнение". Това правило може да се наруши, само ако контекстът го позволява, т. е. по друг начин да се разбере кое е подлог и кое е пряко допълнение.
Защо такива случаи е имало винаги? Ами защото поне съществителните от среден род никога не са различавали именителен от винителен падеж.
И след като правилото за словореда "Подлогът предшества прякото допълнение" не може да се забрави, някои езици (английският, романските) вече разчитат само на словореда и са заличили разликата между именителния и винителния падеж. Нашият български език също е направил това.
Примери от руски език:
Мать любит дочь. Само словоредът определя
кто кого любит: мать любит свою дочь.
Примери от български език:
Полицай застреля бандит: Според нормалния за индоевропейските езици словоред, става ясно, че застреляният е бандитът, полицаят го е застрелял.
Бика събори тореадора: Същият случай. Тореадора е съборен от бика - не може да има съмнение. Ами че правилото за пълния и краткия член по начало не важи (и не може да важи) за устната реч. Нима ще имате съмнение кой кого е съборил, ако чуете това изречение? Ясно си е.
Нашият език все пак позволява правилото за словореда да се наруши, ако съгласуването по род помага да се изясни контекстът.
Кравата събори тореадорът: Тореадорът е съборен от кравата. Не се влияя от изкуствено правило, което не може да се прилага в устната реч.
Кравата го събори тореадорът: Същият случай.
Тореадорът го събори кравата: Тореадорът бе съборен от кравата.
Тореадорът я събори кравата: Кравата е съборена.
Кравата я събори тореадорът: Кравата е съборена.
Кравата съборил тореадорът: Кравата е съборена. Преизказен аорист.
Тореадор съборила крава. Някаква крава съборила някакъв
пишман тореадор.
Куче видя коте. Среден род. Само по словореда.
Коте видя куче. Среден род. Само по словореда.
Куче погна коте. Ясно.
Коте погна куче. Ербап коте.
Е, при толкова много естествени за нашия език примери, защо се налага да се въвежда изкуствено правило само за писмената реч само за членуваните имена само за мъжки род ед.ч.? Ами без член? Ами в среден род? Как се оправя езикът ни? Успява да се справи той и без такова правило.
Форумците тук са невероятни! .. Имат толкова хъс! Само да не започнат да питат какво е "хъс", защото ще ти оставя обяснението за теб 
В турски език има дума
ХЪЗ със значение "скорост, безплатен, бързина; сила, стремителност". В нашия език е заета във вида ХЪС със значение "стремителност, желание, въжделение". Има и глаголи НАХЪСАМ (перфективен) и НАХЪСВАМ (имперфективен) със значение "внушавам въжделение".