2. Кога по-добре да използваме всяка от думите: МОЖАХ, МОЖЕХ, СМОГВАХ, СМОГНАХ ?
Мисля, че скоро граматиката ще препише! 
Юнона, тук продължавам с втория ти въпрос, защото предния пост се получи доста дълъг.
МОЖАХ - действието е завършено. Можах да направя нещо, има вече резултат.
Като че ли повече се използва в отрицателни форми.
Не можах да си напиша домашното вчера.
Те не можаха да дойдат.
В разказни изречения не звучи много добре: Аз можах да си напиша домашното. Всеки казва "Аз си написах домашното."
Същото е и за въпросителните изречения. Не звучи добре "Ти можа ли да научиш стихотворението?". Казваме "Ти научи ли си стихотворението?"
Чувала съм възрастни хора да употребяват "можах" във въпросителни изречения, но това е много изолирана употреба и разбира се - неправилна.
МОЖЕХ - вчера, преди 5 дни, миналата година, т.е. в някакъв определен минал период аз можех, бях в състояние да направя нещо.
Като дете можех да свиря на пиано. (Вече не мога).
Вчера можех да дойда, защото имах време, но не дойдох, защото ме домързя.
Те можеха да ни предупредят, че ще има проверка. (но не го направиха и ни санкционираха)
СМОГВАХ = успявах.
Когато бях по майчинство, едва смогвах да уча - бебето плачеше по цяла нощ и не ми оставяше време.
Той едва смогва да свърже двата края.
"свързвам двата края" = стигат ми парите
Едва свързвам двата края = парите едва ми стигат
СМОГНАХ = успях
Хм, тази форма е малко старомодна.
Сега я употребяваме така:
Правя палачинки. В същото време семейството не ме чака, а похапва:)
Аз: Не мога да ви насмОгна. = Не мога да успея да направя достатъчно палачинки.
Непрекъснато влизат и излизат клиенти, не смогвам да им обърна внимание на всички (не успявам да им обърна внимание). Обаче това пак не звучи много добре. Не че е неправилно, но звучи леко странно

Упражнение с МОЖАХ, МОЖЕХ, СМОГВАХ, (на)СМОГНАХ
1. Извинявай, но вчера не ____ да дойда, защото дойдоха родителите ми на гости.
2. ___ да ти кажа всичките тези неща, но ти ме прекъсна и ме ядоса, затова ги премълчах.
3. Ти не ___ ли да ми напишеш едно писмо, в което да ми обясниш всичко, а ме остави да гадая.
4. Никой не м____ да н______ на темпото ти.
5. Едва с___ да те следвам, много се уморих.
6. Как ___ да допуснеш толкова грешки в диктовката?
7. На хората в това село им е много трудно, едва ___ да се изхранят.
8. Петър е изоставащ ученик, едва ___ да настигне останалите.
9. Те не ___ да се обадят по телефона, но ни написаха имейл.
10. Който го ___, го ___ .
11. Как ___ на това темпо, не мога да ти се начудя!
12. Ще ми върнеш парите, когато ___.
13. Как да ви ____, хора? Непрекъснато ми поставяте нови и нови задачи?!
14. Не ___ да следя мисълта ти, много накъсано ми говориш.
15. Как ___ да си толкова зле? = (да си толкова глупав)