В български "мекостта" е фонологично свойство на гласните, а в руски − на съгласните.
В български:
− гласните се противопоставят по признака ±front:
а,
ъ,
о,
у са задни (−front) гласни;
е,
и са предни (+front) гласни;
йа,
йъ,
йо,
йу са "озадняващи се" гласни, т.е. предни в началото и задни в края.
− съгласните са неопределени по признака ±front, т.е. те са 0front.
Бидейки
фонематично неопределена по "мекост", всяка съгласна
фонетично може да бъде и твърда, и мека −
тя се влияе от следващата я гласна, която винаги е определена или като −front, или като +front:
− немаркираните алофони на съгласните фонеми са твърди − пред задни гласни, пред други съгласни, в края на думата;
пример: в такава позиция
л става [w] в речта на младото поколение.
− пред предните гласни
е,
и или пред дифтонгите
йа,
йъ,
йо,
йу съгласните малко или много се смекчават;
пример: в такава позиция
л не става [w] в речта на младото поколение.
В руски:
− гласните са 0front; те се противопоставят по признака ±round:
о,
у са окръглени (+round) гласни;
е,
и са неокръглени (−round) гласни;
а е ниска гласна, неопределена нито по предност, нито по окръгленост (+low, 0front, 0round).
− съгласните се противопоставят по признака ±front;
всяка съгласна е или −front (твърда), или +front (мека).
Бидейки
фонематично неопределена по предност, всяка гласна
фонетично може да бъде и задна, и предна −
тя се влияе от предхождащата и следхождащата я съгласна, които винаги са определени или като −front, или като +front:
− немаркираните алофони на фонемите
о,
у са задни, но след мека съгласна те се изместват напред до [ɵ], [ʉ];
− немаркираните алофони на фонемите
е,
и са предни, но след твърда съгласна те се изместват назад до [ɜ] "э", [ɨ] "ы".
− фонемата
а също варира фонетично ([ɑ]~[a]~[æ]) в зависимост от окръжението:
Between soft consonants, /a/ becomes [æ], as in пять [pʲætʲ] ('five'). When not following a soft consonant, /a/ is retracted to [ɑ] before /l/ as in палка [ˈpɑɫkə] ('stick').
Просмотрев список признаков, мы увидим, что пара фонетических свойств «переднего ряда» — «непереднего ряда» никак не может выступать дифференциальными признаками оппозиций /i/ : /u/, /e/ : /o/, поскольку она различает только аллофоны одних и тех же фонем. Подлинными дифференциальными признаками этих оппозиций являются «огубленный» — «неогубленный», поскольку только они являются общими для всех аллофонов соответствующих фонем: сохраняются как после твёрдых, так и после мягких согласных. Все аллофоны /i/ и /e/ являются нелабиализованными, все аллофоны /u/ и /o/ — лабиализованными.
