Лингвофорум

(стр. 110-111)

"Споредъ българитѣ мърваци р. Мяста, която както видѣхме по-горѣ, прѣсича на двѣ половини Неврокопската и Драмската каази, е служила за прѣдѣлъ мѣжду тѣхъ (мървацитѣ) и тъй наричанитѣ помаци. Забѣлѣжително е, че мървацитѣ наричатъ помаци не само българо-мохамеданитѣ, но и българо-християнитѣ, населяващи севѣрозападнитѣ и южнитѣ склонове на Доспатската верига, билото, на която планина, все споредъ мървацитѣ, служило за прѣдѣлъ мѣжду помацитѣ и рупцитѣ, а извѣстно е, че послѣднитѣ обитаватъ южния и югоизточния склонове на Доспатскитѣ вериги, наклонени къмъ коритото на р. Марица, които склонове малко по-назадъ отъ коритото на р. Въча, зематъ вече названието — Родопи. Мървацитѣ твьрдятъ че, до кѫдѣто въпросителното мѣстоимение кой, коя, кое, слѣдва да се изговаря на кутри, кутра, кутро, до тамъ е границата на помацитѣ; а отъ дѣто тò захваща да се замѣнява съ кена за мѫжски и женски родове и кено за срѣдний родъ, отъ тамъ захващала границата на рупцитѣ, на които, така изговореното мѣстоимение, било изключително тѣхна собственостъ.

По въпроса за границитѣ на мървацитѣ, азъ имахъ случай на дълго да говоря съ г. Дозона, който прѣзъ 1872-а година бѣ дохождалъ въ Сѣръ, изпратенъ отъ френската академия на наукитѣ, да провѣри на мѣстото автентичностьта и идентичностъта на прѣдисторическитѣ сбирки на г. Ст. И. Верковича, печатани подъ насловъ ,,Веда Словенахъ". Г-нъ Дозонъ категорически отблъсваше всѣка  граница и разлика между мърваци, помаци и рупци и поддържаше само една — мървашка, въ която влизали и помацитѣ и рупцитѣ, които, споредъ него били сѫщо мърваци, а слѣдъ завоеванието имъ отъ турцитѣ и потурчванието една часть отъ тѣхъ се нарѣкли помаци, за отличие отъ мървацитѣ; а другитѣ — рупци, за отличие отъ помаците и отъ мървацитѣ. Г-нъ Дозонъ, който ми очьртаваше границитѣ на своитѣ мърваци, приемаше южната и западната имъ граница, по моето очьртание; а разширочаваше таза на сѣверъ и изтокъ; на сѣверъ — до Дупница и Самоковъ, а на юго-изтокъ — до р. Марица и на долу до кѫдѣ Димотика.

• 
  
  
  *. Г-нъ Дозонъ, поддържаше и едно за мене, поне тогава и сега още ново изторическо откритие, което считамъ за неизлишно да отбѣлѣжа тука. Той твьрдѣше, че отъ Димотика до Енесъ, даже и по-нататъкъ къмъ Изтокъ, на такава широчина (като мѣжду Димотика и Енесъ) и къмъ западъ до устието на р. Мяста, е живѣло още едно славянско племе, най-рано дошло на Бълкан. П-въ именуемо акрени, по-голѣмата часть на което, още при завоеванието му отъ турцитѣ приело мохамеданството, а другата опазила до негдѣ славянското си произхождение и продължавало да минава то за българи, то за гърци. Въ старо врѣме неговитѣ прѣдци сѫ бивали наемницитѣ на римлянитѣ и сѫ се сражавали заедно съ тѣхъ въ войнитѣ имъ съ варваритѣ и други неприятелски орди. Въ описанитѣ прѣдѣли то и сега слѣдвало да носи сѫщото название, но изпорчено: вмѣсто акрени, ахрени.  Бѣл. на автора.