Главное меню
Мы солидарны с Украиной. Узнайте здесь, как можно поддержать Украину.

Ответ

Следующие ошибки возникли при попытке отправки сообщения:
Внимание! Пока вы просматривали тему, появилось несколько новых ответов (74). Возможно, вы захотите изменить свое сообщение.
Обратите внимание: данное сообщение не будет отображаться, пока модератор не одобрит его.
Ограничения: максимум вложений в сообщении — 3 (3 осталось), максимальный размер всех файлов — 300 КБ, максимальный размер одного файла — 100 КБ
Снимите пометку с вложений, которые необходимо удалить
Перетащите файлы сюда или используйте кнопку для добавления файлов
Вложения и другие параметры
Проверка:
Оставьте это поле пустым:
Наберите символы, которые изображены на картинке
Прослушать / Запросить другое изображение

Наберите символы, которые изображены на картинке:

√36:
ALT+S — отправить
ALT+P — предварительный просмотр

Сообщения в этой теме

Автор Kyle
 - апреля 12, 2023, 08:28
Цитата: christo_tamarin от марта  9, 2023, 21:31
Цитата: Jetup от марта  5, 2023, 21:46Не подскажите, каково происхождение артиклей -я, -ят? А именно, я не понимаю, почему и откуда там палатализация. Если уже было - извиняюсь, не могу найти.


Артикль существительных и прилагательных мужского рода единственного числа - всегда -ЪТ.

Исключение_1: Существительные на -А принимают артикль -ТА: сѫдията (судья).
Исключение_2: Существительные на -О или -Е принимают артикль -ТО: дѣ̋дото (дедушка).
Особенность: Прилагательные мужского рода единственного числа перед "новым" артиклем -ЪТ принимают старый артикль -И-.

Все остальное в стандартном болгарском - только проблемы орфографические.

По диалектам встречаются варианты.

Фонетические варианты:
  • Конечное -Т в артикле -ЪТ можно опускать и очень часто так и делается. Артикль остаётся -Ъ (здес представлена фонетика, а не орфография).
  • Гласный -Ъ- в артикле -ЪТ во многих диалектах на западе Болгарии представляется как -О-.

Лексические варианты. Не только старое местоимение ТЪ/ТА/ТО может породить артикль. По диалектам встречаются и другие варианты:

  • жена-НА, син-ОН, село-НО
  • жена-ВА, син-ОВ, село-ВО
  • жена-СА, син-ОС, село-СО

Вопрос: Откуда палатализация?

  • У слов ДЕН, КОН, ЦАР, УЧИТЕЛ палатализация по наследству.

    • Фонетически и этимологически, формы с артиклем такие: деньЪТ, коньЪТ, царьЪТ, учительЪТ.
    • А орфография велит так: денЯТ, конЯТ, царЯТ, учителЯТ. Нет же буквы для -ЬЪ- в азбуке.
    • В азбуке есть буквы для ЬА (Я), для ЬУ (Ю), но нет же буквы для -ЬЪ-. Так что употребляется буква Я.

  • Формы прилагательных м.р.ед.ч. с артиклем.
    • В болгарской орфографии принято писать християнски и италиански.
    • Звучат одинаково, логики нет, просто так принято.
    • Болгарское ухо не может различить християнски и христиански.
    • -
    • Формы прилагательных м.р.ед.ч. с артиклем оканчиваются на -ИЪТ.
    • Однако принято писать -ИЯТ, что значит -ИЙЪТ.
    • Болгарское ухо не может различить християнскИЙЪТ и християнскИЪТ.




Из википедии:
десетте съществителни имена цар, крал, ден, сън, кон, огън, път, зет, лакът, нокът; например царят, пътя и т.н. (причината е, че в миналото тези думи са завършвали с мека съгласна; например царь);

У всех этих существительных в русском на конце ь (царь, король, день и т.д.), кроме "сон". Как попало сън в этот список, не подскажете?
Автор фонолог
 - марта 20, 2023, 01:29
В словенски въпросният неутрален ер си съществува и досега, изписва се като е.
Автор фонолог
 - марта 20, 2023, 01:05
Цитата: christo_tamarin от марта 19, 2023, 10:19Нѣ̋ма смисъл да се постулира старо фонематично различие међу твърди и меки съгласни в пра-славянски.
В праславянски е имало фонематично различие между непалатални н, л, р и палатални (продукт на йотовата палатализация) н̑, л̑, р̑, засвидетелствано в старобългарски и староруски ръкописи, както и в съвременните сърбохърватски и словенски - напр. дан срещу коњ.

Цитата: christo_tamarin от марта 19, 2023, 10:19А в сърбо-хърватски доста рано звукът Ь е прѣмина̨л в Ъ (Ь=>Ъ), което обяснява случая̌т с думата ДЬНЬ.
В сърбохърватски и словенски предният ер ь и непредният ер ъ са съвпаднали в единствен ер, неопределен по предност. В старосръбските ръкописи са го изписвали като ь.
Автор christo_tamarin
 - марта 19, 2023, 10:19
Цитата: фонолог от марта 14, 2023, 23:54
Цитата: christo_tamarin от марта 14, 2023, 14:58Ако имате прѣд вид бройната форма "два дена", то точно тя е влѣ̋зла в стандартът по изключение. Из източнитѣ диалекти сѫществува и форма "два деня (денıа)". Съжалявам, като че ли грѣшите.
Имам предвид, че старобългарската форма е "дьнь", а не "дьн̑ь".
В сърбохърватски, който е запазил разликата между праславянските /n/ и /n'/, "дан" също е с /n/.
И нищо чудно, след като няма откъде да се появи /n'/ в тази дума.

Излишно усложнявате.

Нѣ̋ма смисъл да се постулира старо фонематично различие међу твърди и меки съгласни в пра-славянски. Просто съгласнитѣ прѣд прѣдна съгласна се произнасят меко, както в много други езици. Фонематично различие међу твърди и меки съгласни се е появило в съврѣменнитѣ славянски езици едва слѣд изпадането на слабитѣ ерове.

А в сърбо-хърватски доста рано звукът Ь е прѣмина̨л в Ъ (Ь=>Ъ), което обяснява случая̌т с думата ДЬНЬ.
Автор фонолог
 - марта 14, 2023, 23:54
Цитата: christo_tamarin от марта 14, 2023, 14:58Ако имате прѣд вид бройната форма "два дена", то точно тя е влѣ̋зла в стандартът по изключение. Из източнитѣ диалекти сѫществува и форма "два деня (денıа)". Съжалявам, като че ли грѣшите.
Имам предвид, че старобългарската форма е "дьнь", а не "дьн̑ь".
В сърбохърватски, който е запазил разликата между праславянските /n/ и /n'/, "дан" също е с /n/.
И нищо чудно, след като няма откъде да се появи /n'/ в тази дума.
Автор christo_tamarin
 - марта 14, 2023, 14:58
Цитата: фонолог от марта 10, 2023, 12:39
Цитата: christo_tamarin от марта  9, 2023, 21:31Вопрос: Откуда палатализация?

  • У слов ДЕН, КОН, ЦАР, УЧИТЕЛ палатализация по наследству.

В думата ДЕН определено е нямало палатално Н по наследство.

Ако имате прѣд вид бройната форма "два дена", то точно тя е влѣ̋зла в стандартът по изключение. Из източнитѣ диалекти сѫществува и форма "два деня (денıа)". Съжалявам, като че ли грѣшите.
Автор фонолог
 - марта 10, 2023, 12:39
Цитата: christo_tamarin от марта  9, 2023, 21:31Вопрос: Откуда палатализация?

  • У слов ДЕН, КОН, ЦАР, УЧИТЕЛ палатализация по наследству.

В думата ДЕН определено е нямало палатално Н по наследство.
Автор christo_tamarin
 - марта 9, 2023, 21:31
Цитата: Jetup от марта  5, 2023, 21:46Не подскажите, каково происхождение артиклей -я, -ят? А именно, я не понимаю, почему и откуда там палатализация. Если уже было - извиняюсь, не могу найти.


Артикль существительных и прилагательных мужского рода единственного числа - всегда -ЪТ.

Исключение_1: Существительные на -А принимают артикль -ТА: сѫдията (судья).
Исключение_2: Существительные на -О или -Е принимают артикль -ТО: дѣ̋дото (дедушка).
Особенность: Прилагательные мужского рода единственного числа перед "новым" артиклем -ЪТ принимают старый артикль -И-.

Все остальное в стандартном болгарском - только проблемы орфографические.

По диалектам встречаются варианты.

Фонетические варианты:
  • Конечное -Т в артикле -ЪТ можно опускать и очень часто так и делается. Артикль остаётся -Ъ (здес представлена фонетика, а не орфография).
  • Гласный -Ъ- в артикле -ЪТ во многих диалектах на западе Болгарии представляется как -О-.

Лексические варианты. Не только старое местоимение ТЪ/ТА/ТО может породить артикль. По диалектам встречаются и другие варианты:

  • жена-НА, син-ОН, село-НО
  • жена-ВА, син-ОВ, село-ВО
  • жена-СА, син-ОС, село-СО

Вопрос: Откуда палатализация?

  • У слов ДЕН, КОН, ЦАР, УЧИТЕЛ палатализация по наследству.

    • Фонетически и этимологически, формы с артиклем такие: деньЪТ, коньЪТ, царьЪТ, учительЪТ.
    • А орфография велит так: денЯТ, конЯТ, царЯТ, учителЯТ. Нет же буквы для -ЬЪ- в азбуке.
    • В азбуке есть буквы для ЬА (Я), для ЬУ (Ю), но нет же буквы для -ЬЪ-. Так что употребляется буква Я.

  • Формы прилагательных м.р.ед.ч. с артиклем.
    • В болгарской орфографии принято писать християнски и италиански.
    • Звучат одинаково, логики нет, просто так принято.
    • Болгарское ухо не может различить християнски и христиански.
    • -
    • Формы прилагательных м.р.ед.ч. с артиклем оканчиваются на -ИЪТ.
    • Однако принято писать -ИЯТ, что значит -ИЙЪТ.
    • Болгарское ухо не может различить християнскИЙЪТ и християнскИЪТ.


Автор фонолог
 - марта 7, 2023, 00:29
Цитата: Кирчо Попски от марта  6, 2023, 18:36Определителният член -я, -ят произлиза от малкия ер. Нека разгледаме следния пример: старобългарската дума дьнь + старобългарското показателно тъ; при тяхното сливане се получава дьньтъ; като след отпадането на еровете се получава денят. Важно е да се отбележи, че в определителния член я се изговаря не като меко а, а като меко ъ.
защо тогава от дьньсь се получава днес със Е, а не с "меко Ъ"?
Автор Кирчо Попски
 - марта 6, 2023, 18:36
Цитата: Jetup от марта  5, 2023, 21:46Не подскажите, каково происхождение артиклей -я, -ят? А именно, я не понимаю, почему и откуда там палатализация. Если уже было - извиняюсь, не могу найти.
Определителният член -я, -ят произлиза от малкия ер. Нека разгледаме следния пример: старобългарската дума дьнь + старобългарското показателно тъ; при тяхното сливане се получава дьньтъ; като след отпадането на еровете се получава денят. Важно е да се отбележи, че в определителния член я се изговаря не като меко а, а като меко ъ.