Чао, славяне! (откуда есть пошло слово "ciao")

[zwh]

Чао, славяне!

«Троицкий вариант» №15, 2020 • Лингвистика
Максим Руссо,
лингвист, редактор отдела науки «Полит.ру»

Задумывались ли вы когда-нибудь, откуда про¬изошла знаменитая итальянская форма приветствия и прощания «чао»? Это слово показывает, насколько удивительными могут быть документально подтвержденные истории слов. Тут и никакой любительской лингвистики не надо! Не будем нагнетать интригу и сразу скажем, что итальянское ciao происходит от слова «славяне».

Самоназвание славян не позже VI века становится известным византийцам. В их языке оно выглядит как Σκλάβος, в средневековую латынь заимствуется в виде sclavus. И в латыни оно приобретает еще одно значение — 'раб'. Дело в том, что в эту эпоху в страны Европы действительно попадало много рабов славянского происхождения. И добывали этих рабов отнюдь не только в ходе войн. Рабы были одним из основных предметов экспорта Киевской Руси. В «Повести временных лет» Ольга обещает византийскому императору Константину VII дары: «челядь, мед и съкру» (древнерусское скора 'мех, шкура'). Князь Святослав говорит, что на Дунай из Руси доставляются «скора и воск, мед и челядь». В IX–X веках рабы из Восточной Европы массово поставлялись и на Запад, и в Арабский халифат. В Кордове при халифе Абд ар-Рахмане III (X век) в ходе трех переписей насчитали соответственно 3750, 6087 и 13 750 славянских рабов.

Латинское sclavus в значении 'раб' попало во множество европейских языков: итальянское schiavo, каталонское esclau, галисийское escravo, среднефранцузское sclave, французское esclave, окситанское esclau, португальское escravo, румынское sclav, испанское esclavo, бретонское sklav, нидерландское slaaf, английское slave, средневерхненемецкое sklafe, sklave, немецкое Sklave, датское slave, норвежское slave и другие.

Тут следует сделать оговорку. Изредка встречается утверждение, что название славян и означает «рабы». Это неверно. Не «славянин» происходит от «раба», а слова со значением «раб» — от «славянина». Противоположную версию всерьез рассматривали разве что в XVIII веке.

В венецианском диалекте латинское sclavus превратилось в sciavo или s-ciao. Затем среди венецианцев появилось вежливое выражение s-ciao vostro — примерно как русское «ваш покорный слуга». В комедиях Гольдони оно используется без какого-либо оттенка фамильярности. Надменный кавалер Рипафратта в «Трактирщице» говорит: Amici, vi sono schiavo («Друзья, мое почтение» в русском переводе А. К. Дживелегова). В XIX веке это выражение проникает в Ломбардию и распространяется всё дальше, так что лексикограф Никколо Томмазео в «Словаре итальянского языка» (1861) с некоторым сожалением отмечает, что даже в Тоскане некоторые стали использовать формулу vi sono schiavo. Как свойственно часто используемым выражениям, оно сокращается, превращаясь в словечко ciao (считается, что родиной этой формы стала Ломбардия) и заодно утрачивая понемногу церемонный оттенок. В течение XX века слово прочно вошло в итальянский язык, став со временем самой популярной формой дружеского приветствия и прощания.

Превращение слова «раб» в приветствие тоже не уникально. В Австро-Венгрии в качестве приветствия и прощания использовалось заимствованное из латыни слово servus 'раб' как краткая форма выражения servus humillimus 'покорнейший слуга'. Оно в этой функции проникло и в другие языки Австро-Венгерской империи: венгерский, румынский, хорватский, словацкий, чешский.

https://elementy.ru/nauchno-populyarnaya_biblioteka/435441/Chao_slavyane

[tacriqt]

А с обращениями Персидских империй оно никак не связано? (Калька или что-нибудь.)

[Easyskanker]

В Кордове при халифе Абд ар-Рахмане III (X век) в ходе трех переписей насчитали соответственно 3750, 6087 и 13 750 славянских рабов.

Так вот кто португальцам фонетику ославянил!

[Васил]

ДУМИТЕ БЪЛГАРИН И СЛАВЯНИН В ИТАЛИАНСКИ ЕЗИК
Иван Петканов

(ЕЗИКОВЕДСКИ ИЗСЛЕДВАНИЯ в чест на акад. Ст. Младенов / STUDIA LINGUISTICA in honorem acad. S. MLADENOV. Издание на Българската Академия на Науките, София 1957, с. 389-392)


Думите българин и славянин са най-стари езикови елементи от български и славянски произход проникнали в италиански език. Те са оставили разнообразни и трайни следи както в италиански език изобщо, така и в неговата ономастика.

Известно е, че в походите, предприемани от Албоин в Северна Италия, са вземали участие и българи, чието име е оставило следи в ономастиката предимно на Ломбардия още от VI в. насам. През VII в. по покана на лонгобардския княз Гримоалд са се били настанили български колонисти отначало на североизток, в областта между Равена, Болоня и Форлѝ, а малко по-сетне и на юг, в областта на гр. Беневент, между Неапол и Кампобасо, предимно в днешните селища Изерния, Бояно и Сепино. От тези българи ще да е имало поселения още тогава или по-късно и на отсрещния остров Иския. Следи от тези българи срещаме в документи от VIII в. насам. Павел Дякон твърди, че по негово време, края на VIII в., тези българи говорили вече на латински, т. е. на романско наречие, но че все още употребявали, макар и твърде малко, и собствения си език. Може да се поддържа, че етническото съзнание у тези българи е изчезнало през X в., тъй като през IX в. все още се споменават имена на българи, придружени с етническото им определение (напр.: il bulgaro Gransolfo = българинът Гранзолфо), докато през XI в. вече наименованието българин се среща изключително като собствено име (напр.: Bulgaro f. Carlo = Булгаро син на Карло).

Следи от всички тези поселения на българи от онова време са останали в антропонимията (Bulgaro, Bulgari, Bulgarini, Bulgarelli и т. н.) и в топонимията на съответните области (Bulgaria, Bulgaro Grasso, Bulgarnò, Bulgari, Bulgaro, Castropignano dei Bulgari и т. н.).

Едва ли е необходимо да се спомене като неотговарящо на историческата истина мнението на Макушев [1] за поселения на българи, през ХIII и XIV в., в областта на Неапол,

1. Макушев. Сборник VIII, стр. 70—71.

стр. 390:
както и на други българи, заселили се през XII в. в областта на Болоня [1]. Историческите документи не дават сведения за такива славяно-български поселения.

Следи на силно българско влияние се откриват с богомилството, най-вече през XI—XII в., когато Bulgaro става вече синоним на еретик и на други близки понятия. Следи от това наименование също тъй са останали в италианската ономастика и в италианския език.

Други значения на българин са проникнали по-късно в итал. език, като това на

- bulgaro 'гьон, кожа';
- bulghero 'вид крик, уред за вдигане на тежести',
- (ricamo) bulgaro 'вид бродерия върху фин плат, съставена от различни цветове' [2]
- cura bulgara 'лечение с беладона' започнато у нас против сънна болест;
- bacillo bulgaro 'причинител на ферментацията и образуването на киселото мляко'.

Славяните още от появяването си по бреговете на Адриатическо море са били наричани от романското население в Италия schiavi (ед. ч. schiavo) или schiavoni (ед. ч. schiavone) от нар. лат. форма за мн. ч. sclavi (ед. ч. sclavus) вм. лат. slavi, мн. ч. (ед. ч. slavus = славянин), а населените земи със славяни са наричали Schiavonia и Slavonia.

Със същото това значение съществуват и прилагателни облици от тази дума — schiavonico и schiavonesco (славянски)., По-късно в документи, писани на латински език, се среща като прякор на лица от славянски произход не само облик Sclavus u Sclavi, но и Sclavoni, Sclavellus, Sclavelli. Тези производни форми срещаме днес в италианската ономастика, в италиански фамилни имена: Schiavoni, Schiavone, Schiavonetti, Sciavo, Schiavetti, Sclavelli.

В италиански език съществуват още и следните доста многобройни значения за schiavo или за производни от тази дума форми и понятия :

            schiavo — прилагателна форма, отнасяща се за вятър (vento).
            schiavo — студен вятър, идещ от славянските земи. Данте споменава в този смисъл за ,,venti schiavi" [3].

            schiavo — (sclavus в документи на латински език) съществително със значение на роб, употребява се в пряк и в преносен смисъл. Със значение на пленник [4] и от там и на роб sclavus се явява в Западна Европа изглежда най-рано в IX в. в документи на латински език, произхождащи от Югоизточна Германия [5]. Така у Макиавели [6] : Perchè sendoli tutti schiavi e obbligati... (защото бидейки те нему всички роби и задължени...). Производна дума от тази форма и от това понятие е schiavitù 'робство' ( = schiavaggio старинно заето от френски). Производни новообразувани думи и понятия, възникнали под английско и френско езиково влияние, са schiavista, привърженик на робството, търговец на роби и изразът


1. Макушев, Истор. Памятники южных славян, Варшава, 1874, стр. 214—215. Недостатъчната осведоменост и прибързаните изводи на Макушев по този въпрос могат да бъдат изтъкнати и със следния пример. Прочутият учен юрист Bulgaro de Bulgariis от университета в Болоня се е поминал, както се знае, в 1167 г. в ,,дълбока старост", следователно трябва да приемем, че той е бил роден не вече в XII в., а в XI в. или че се е появил през XII в. от България в Италия и става светило на итал. юридическа мисъл и на болонския университет, без да е отбелязано никъде неговия български произход, въпреки че се притежават данни от неговия живот и от неговата дейност.

2. Вж. други подробности по тези въпроси у Ivan Реtkanov, Bulgarus e suknija nelle parlate italiane e neolatine в сп. Ricerche slavistiche, III (1954).
3. Чист., XXX, 87.
4. Вж. Du Cange, sclavus = captivus, servus.
5. Вж. P. Aebischer, Arch. Rom., XX, 485—486.
6. N. Machiavelli, Il Principe, IV.

стр. 391:

            schiave bianche (бели робини) евфемизъм за изразяваме на една от формите на проституцията. Под въздействие на значението 'роб' schiavo се употребява днес съвсем рядко (архаизъм) с първичното си значение на 'славянин', като вместо нея в този последен случаи служи облик slavo.

            ciao (обл. sciao и sciavo), много разпространена днес дума за поздрав (срв. нашето здрасти) в обикновена италианска реч, произлиза от sclavus, schiavo, *schiao, (s)ciao (срв. семантично с servus — твърде разпространена латинска дума за поздрав в Немско). Главно в Северна Италия се употребява в същия смисъл и schiavo.

            schiava и по-рядко sclava — вид грозде, което вирее предимно в Северна Италия.

Производни имена с наставка -ina:

            schiavina — затвор за роби и за пленици и изобщо затвор.
            schiavina — вид покривка за легло от груба вълнена тъкан.

            schiavina — връхна дълга дреха, наметало или пелерина от груба вълнена тъкан, стигаща до колене, с широки ръкави и качулка, употребявана в Италия и другаде в западните страни най-вече през XII в. През XV в. с това име се означава и моряшка връхна дреха. Това облекло е било първоначално отличително за поклонници и други идещи от изтока, т. е. от славянските страни. Думата е по-скоро романска, вероятно италианска (а не гръцка както мисли Майер—Любке, REW), но със славянска основа.

            schiavina — метил, болест по овцете.

Производни имена с наставка -one :

            schiavone ( = лат. Sium latifolium и Apium nodiflorum) — вид градинско водно цвете със здраво и право стъбло за украса на езера в градини.
            schiavone (истор.) — войник наемник от славянски произход в някогашната Венецианска република.

Производно име с наставка -otti :

            schiavotti — вид малки коне, произхождащи от Далмация, поради това са наречени още dalmati.

Следи от sclavus се срещат и в някои итал. диалекти. В сицилиански scavu значи 'мургав човек', a ǧavu — 'слуга, дете'; в пармски със žgavon и във веронски ǧaon се означава 'вид просо'. В неаполитански и в абруцезки pane̥ schiavaniscǎ се нарича един вид хляб, направен от брашно и варена мъст. В лукезки schiavina значи 'хитруване, хитрост' (обаче, fare una schiavina = 'отправям строг укор'). Във фриулански sclav или sclaf има значение освен на 'славянин' — и най-вече словенец — и на 'роб', още и на 'хлебарка', 'молец', 'кърлеж' и подобни.

Поради причини от стопански характер (търговия, земеделие и др.) и поради политически превратности (най-вече турското нашествие и потисничество) в различни времена са се образували славянски представителства и колонии предимно в крайадриатическите италиански градове, както и заселване на славянски маси в редица села в Италия [1]. Тези славянски поселения (предимно хървати и по-малко сърби и черногорци) са вече всички изчезнали [2] с изключение още на три от тях в областта на Кампобасо (Молизе) в Южна Италия — Acquaviva — Collecroce, San Felice Slavo и Montemitro. Следи обаче от тях са останали не само в антропонимията,


1. Вж. М. Rеšеtar, Die serbocroatischen Kolonien Süditaliens, Schriften der Balkankommission. Wien, 1911.
2. Другояче стои, естествено, въпросът със славянското население в Североизточна Италия

стр. 392:

както вече посочихме, но и в топонимията по разни места в Италия. Във връзка с изследваното тук наименование sclavus, освен споменатото току-що селшце San Felice Slavo, могат да се приведат още и следните местни названия: Castellucium de Sclavis се е наричало през XIV в. днешното село Castellacelo de'Sauri в Capitanata (Foggia). Сегашното Castelnuovo della Dannia в област Молизе се е наричало Castrum Sclavorum. Пак през XIV в. се споменава в областта на Отранто за Sanctus Vitus de Sclavonibus, на италиански до 1863 г. Sanvito или Santovito degli Schiavi или Sciavi. Към средата на миналия век един квартал в Бриндизи се е наричал S. Pietro degli Schiavoni. През XVI и XVII в. в Молизе се среща наименованието Castello degli Schiavi или просто Schiavi заедно с близкото до него село Villa degli Schiavi, а през XVI в. — San Giacomo degli Schiavoni, село основано от славяни. Schiavi d'Abruzzo се нарича и днес едно село в едноименната област при гр. Киети. В областта на Беневент съществува наименование на местност Ginestra degli Schiavoni, а днешното наименование Villanova del Battista на местност в обл. Авелино е изместило по-старинното Polcarino degli Schiavoni. Трябва да споменем тука още San Girolamo degli Schiavoni — черква в Рим, обслужваща предимно хървати и Riva degli Schiavoni едно от главните крайбрежия на Венеция, на което славяните, идващи по море главно от Далмация, са разтоварвали и разпродавали стоките си.

Нека да споменем още, че през XVI в. във Венеция е била разпространена тъй наречената letteratura schiavonesca, писана на италиански (венециански) диалект, примесен с множество думи и облици, заети от славянска реч.

В по-ново време, в резултат на редица дълбоки промени, свързани с развитието на европейските народи и на славянството, възникнаха нови словообразувания във връзка със slavus, разпространени както в италиански, така и в останалите езици. Става дума за облици като slavofilo (славянофил) и slavofilismo (славянофилство), panslavista (панславист) и panslavismo или slavismo (панславизъм), slavista (поддържник на славяните и на славянството, а също и лице занимаващо се със славистични изучвания), както и някои неологизми, които рядко се срещат в италианските речници, като slavizzare (пославянчвам) и slavizzazione (пославянчване).