Преславская надпись (дубль 2)

[Rachtyrgin]

Глазам своим не верю - Петър Добрев?

[проф. Добрев]

Глазам своим не верю - Петър Добрев?

Нет, тюрколог Иван Добрев: http://bolgnames.com

Мой новейший перевод:
http://bolgnames.com/Images/Osmanids_2.1.pdf
http://bolgnames.com/Images/Xiongnu.pdf

[Rachtyrgin]

тюрколог Иван Добрев: http://bolgnames.com

Добро пожаловать, профессор Добрев!

[проф. Добрев]

тюрколог Иван Добрев: http://bolgnames.com

Добро пожаловать, профессор Добрев!

Спасибо, надеюсь на корректно-пользотворное сотрудничество.

[muarrih]

перс. джебе "ризница"

Нет в персидском языке такого слова. Да и весь перевод притянут за уши.

[Agabazar]

ζω(α)π- "ударяй, умножай", ср. с чув. çуп- "бить", тюрк. čap id.

Вообще-то в чувашском два подобных глагола
Çуп-  https://ru.glosbe.com/cv/ru/çуп
Çап-  https://ru.glosbe.com/cv/ru/çап

[проф. Добрев]

Прошу еще раз поучаствовать в разборе Преславской надписи.

Последняя редакция моего перевода:

ПРЕСЛАВСКИЯТ НАДПИС

Военно-инвентарният Преславски Надпис представлява по същество най-обикновен складов опис, поставен пред помещението, в което е прибрано и складирано снаряжението или на разформирована част от разгромената от хан Крум аварска войска, или пък най-вероятно, на българи, загинали в някоя от битките с ромеите.

Задачата по прибирането и съхраняването на това снаряжение лично хан Крум възлага най-напред на своя стар боен другар и приятел още от своя отвъддунавски период в Аварския Хаганат и настоящ ичергу-боил, т.е. министър-председател(?), славянина по произход Житкой и на главнокомандващия войската му Туртуна, който работи по случая заедно с жупана, областния управител на Преславска област.

Всички тези длъжностни лица трябва не само да организират и ръководят събирането и прибирането на снаряжението, но и да отговарят за него впоследствие. Именно поради това на описа поотделно се изписват и техните имена или длъжности, а самото имущество се прибира и подрежда не единствено според това кое откъде идва, но и на кого точно е заведено, за да може впоследствие и да се проверява и преброява:
ZHTKWH HTZHРГWY BOYΛE
Житкой ичиргю-бойле - съвр. Живко, а за -ой вж. Батой, Благой; втората съставка е със старобългарски зват.п., по този начин са записвани български имена и в османотурските регистри.

Изобщо не е по-друг въпросът, както ще се види по-долу, че такъв падеж има и в тюркските езици изобщо и в прабългарския език в частност. От всички славянски езици, само българският има такъв, но сравни и изгласа на Чръгобиля (Мостич), така че може да се окаже, че тук всъщност става дума и за заета морфология?!

XWMΣXH KYПE : YNE: 455
Хумши кюпе "мека ризница" - думата кюпе безспорно е индоиранизъм, има фонетико-семантически почти тъждествен паралел в индийските езици, но вж. и перс. джебе "ризница", фонетичните разлики в началния звук при което безспорно са резултат от действието още по време на иранския праезик на много стар фонетичен закон, повече следи от който пазят източноиранските памирски езици.

Не ми изглежда коректно-обектно оправдано и обосновано подвеждането на хумши към юмшан/джавшан (Венедиков), което според мене си е чист иранизъм във волгоболгарския език, а от тук е преминало и в руския език.

Струва ми се, че тази дума е собствено дунавскоболгарският паралел на чув. çемçе, тур. yumuşak "мек", като чрез въпросната гръцка буква е предаден зв. ш, вж. безспорно прабългарското по произход бълг. диал. шпаня "вид вълна", както и бълг. диал. шарап-таш "изписан камък" (СевИзтБълг) [ЭСТЯз-ж-й, 125-126, 252-253; Материали по българска диалектология; Калоянов].

TWYΛΣXH : ФM: 540
Тулши "шлем"- думата безспорно е монголска по произход.

EΣTРWГHN KYПE : YKZ: 427
Естрогин кюпе "подплатена ризница" - тази също така немалка купчина се състои от друг вид ризници, определението на които най-вероятно е персийско по произход прилагателно име, защото там има не само адективен суфикс -гин, но и фонетически близка лексема с подходящо за случая значение.

TWYΛΣXH : WNΔ: 854
Тулши - просто по горепосочените практически съображения шлемовете са подредени на две места, а иначе как ли биха изглеждали 1394 шлема на едно място, но пък и колко ли голямо е това помещение, а съответно и сградата с колонада отпред, която надали се състои само от едно единствено помещение?

TWYРTWYNA ПHΛE ZWПAN
Тоуртоуна пиле Жопан – Тоуртоуна и Жупанът, защото праб. *пиле "и", а те двамата прибират и отговарят за по-долу изброеното снаряжение.

EΣTРYГHN KYПE : K: 20
Естрогин кюпе - тук бройките са по-малки, очевидно разформированите авари или съответно загиналите в битките са много по-малко.

TWYΛΣXH : M: 40

AΛXAΣH KYПE : A : 1
Алхаши кюпе "халчеста ризница" - като се има предвид, че бисер води началото си от хамито-семитските езици, но не и от арабския език, защото тъкмо такъв език като че ли и сега няма, никак не е изключено основата на първата дума да е неясно от кой хамито-семитски език със съответствие араб. халка.

XΛWBРHN : A: 1
Хлобрин ,,ногавица" - при това толкова силно присъствие на славянското в Надписа, тази дума вече е повече от прозрачна и лесно обяснима, като тук най-напред е ликвиднометатезираната форма на севдунболг. *хол "крак/нога", югозапболг. *кол "същ." от добре известното (коня) шарколия, където шар "бял", вж. Шар-Кел - Белая Вежа, но и Шар-планина, а има и Беласица, в съчетание безспорно с прабълг. адективен суфикс -ли, така че *кол-ли "с крака/нозе", т.е. "(коня) белонога". Втората съставка безспорно е севернодунавското славянско, но пак западно-южно, съответствие на бълг. -бран от напр. дъждобран, подобно редуване на гласната вж. в украинския език, следователно тук очевидно значението е "кракобран", т.е. "ногавица".

По този начин се получава и транскрипцията на Надписа, на основата на която вече се прави и съответният превод:

Житкой ичиргю-бойле
Хумши кюпе – 455
Тулши – 540
Естрогин кюпе – 427
Тулши – 854
Тоуртоуна пиле Жопан
Естрогин кюпе – 20
Тулши – 40
Алхаши кюпе – 1
Хлобрин – 1
На ичергу-боила Живко
Меки ризници – 455
Шлемове – 540
Подплатени ризници – 427
Шлемове – 854
На Тоуртоуна и Жупана
Подплатени ризници – 20
Шлемове – 40
Халчести ризници – 1
Ногавици – 1

[SWR]

TWYΛΣXH : ФM: 540
Тулши "шлем"- думата безспорно е монголска по произход.

Для монголов рано. Они еще не родились.

Тулши - дрова (дагурский)

[Awwal12]

ζω(α)π- "ударяй, умножай", ср. с чув. çуп- "бить", тюрк. čap id.

Вообще-то в чувашском два подобных глагола
Çуп-  https://ru.glosbe.com/cv/ru/çуп
Çап-  https://ru.glosbe.com/cv/ru/çап

Исконный только первый. Второй - татаризм, здесь его рассматривать заведомо бессмысленно.

[Rachtyrgin]

Нашел вот такую версию: https://chuvash.org/blogs/comments/1572/2.html

[Agabazar]

ζω(α)π- "ударяй, умножай", ср. с чув. çуп- "бить", тюрк. čap id.

Вообще-то в чувашском два подобных глагола
Çуп-  https://ru.glosbe.com/cv/ru/çуп
Çап-  https://ru.glosbe.com/cv/ru/çап

Исконный только первый. Второй - татаризм, здесь его рассматривать заведомо бессмысленно.

В татарском вроде чаб.
А марийские соответствия на "с".
Там чувашский [ç] даёт [с]. А звук [ч] вроде сохраняется или даёт какой-нибудь другой,  но не [с].
В чувашских заимствованиях из татарского [ч] сохраняется. Например: Чăваш < Чуаш (тат.) (По Н.И.Егорову).
Слово çап в чувашском рифмуется со словом "чап" (слава) < тюрк (татарское —?).
Илĕртÿллĕ мар
Лешĕн  евĕр чап —
Паракана — пар,
Çапакана — çап. (В.Пехил)

[Awwal12]

В татарском вроде чаб.

Вы же в курсе, что такое казанско-татарское "ч"?

[Awwal12]

P.S.:

В чувашских заимствованиях из татарского [ч] сохраняется

Всё-таки не хочу вас расстраивать, но в нормальном татарском звука [ч] нет. И вообще аффрикат нет. Татаризмы с "ч" в чувашском - только из мишарского диалекта (либо это вообще не татаризмы, а заимствования из иных тюркских).

[Agabazar]

А с какого бодуна я должен "расстраиваться"?

[Awwal12]

А с какого бодуна я должен "расстраиваться"?

Ну и чудненько. 

[SWR]

Нашел вот такую версию: https://chuvash.org/blogs/comments/1572/2.html

Это ж версия автора топика Жендосо - Лебедева Е.Г.

[SWR]

Например: Чăваш < Чуаш (тат.) (По Н.И.Егорову).

И зачем сюда всякий бред нести... 

[Agabazar]

Например: Чăваш < Чуаш (тат.) (По Н.И.Егорову).

И зачем сюда всякий бред нести... 

Идите, скажите об этом уважаемому Николаю Ивановичу Егорову, единственному профессиональному , на сегодняшний день,   учёному-компаративисту  в Чебоксарах.
Зачем на мне отыгрываться?

Хотя бы выясните вначале, откуда это у него вытекает.
С какой стороны вам "мешает" этот "бред"? 

[SWR]

Например: Чăваш < Чуаш (тат.) (По Н.И.Егорову).

И зачем сюда всякий бред нести... 

Идите, скажите об этом уважаемому Николаю Ивановичу Егорову, единственному профессиональному , на сегодняшний день,   учёному-компаративисту  в Чебоксарах.
Зачем на мне отыгрываться?

Хотя бы выясните вначале, откуда это у него вытекает.
С какой стороны вам "мешает" этот "бред"?

Не скажу, даже если буду в Чебоксарах... 

Куда денете летописную форму Суваш? 

P.S. Труды не всякого "академика" заслуживают внимания... Закиева вспомните. Не стоят они цититрования.

[Agabazar]

Куда вы денетесь без Николая Ивановича Егорова?
Что вы читали из него? Что вы вообще знаете о нём?

[SWR]

Куда вы денетесь без Николая Ивановича Егорова?
Что вы читали из него? Что вы вообще знаете о нём?

Мне, видимо, повезло... Абсолютно ничегошеньки... 

Вот этого: Чăваш < Чуаш (тат.) (По Н.И.Егорову)... достаточно, чтобы никогда не читать его труды. 

[Agabazar]

В татарском вроде чаб.

Вы же в курсе, что такое казанско-татарское "ч"?

Какая разница?

Щелевой, мягкий звук. Как и  в чувашском, кстати.

[Agabazar]

Куда вы денетесь без Николая Ивановича Егорова?
Что вы читали из него? Что вы вообще знаете о нём?

Мне, видимо, повезло... Абсолютно ничегошеньки... 

Вот этого: Чăваш < Чуаш (тат.) (По Н.И.Егорову)... достаточно, чтобы никогда не читать его труды. 

Обоснуйте.

[Agabazar]

Чего вы добиваетесь, ув. SWR,  такими наскоками? Кого хотите удивить?

[SWR]

TWYРTWYNA ПHΛE ZWПAN

А мне слышится:

"Турунове пять Жупан" или "Турунове пяти Жупан". 

где Турун (тюрк. болгарское)  - Тудун (хазарское и аварское).

Типично тюрко-болгарское сочетание слов с обязательным упоминанием числа "пять", как в самом имени Болгар.