Author Topic: български за някой  (Read 89515 times)

0 Members and 1 Guest are viewing this topic.

Offline christo_tamarin

  • Posts: 824
« Reply #125on: November 16, 2009, 17:56 »
За Dannny: не, не се вика така. За мене беше чудо да дознаам дека во Бугарија се во употреба и старата и новата форма на глаголската придавка, односно и „могъл“ и „можел“. Дури и ако во различни функции. ..
За глаголът мога аористното елово причастие има дублетни форми: старите "могъл,могла,могло,могли" (ударна последна сричка) и новите "можал,можала,можало,можали" (ударението на сричката жа). Наред с тях, има и нормално имперфективно елово причастие "можел,можела,можело,можели" (първа ударена сричка). Новите форми на аористното елово причастие следват новата форма на аориста "(аз) можах, (ти) можа, можа, (ние) можахме, (вие) можахте, можаха" (ударението на сричката жа). Тези форми на аориста са единствените в съвременния език, но моят дядо (понякога?,винаги?) употребяваше по-архаичните форми "(аз) могих, .. , могиха". Не си спомням дали употребяваше "можал" или само "могъл".

Забележка 1: В условно наклонение се предпочитат старите форми "могъл,могла,могло,могли" пред новите "можал,можала,можало,можали". Въобще, на рускоезичните ще им е по-лесно със старите форми и могат да не употребяват новите. От друга страна, новите форми са по-разговорни.

Забележка 2: Имперфективното елово причастие (или имперфективното ламбда-причастие) е нововъведение в български език под турско влияние и се използва за ренаратив (преизказване) на имперфекта.

Трудно мне писать Э. Извините. Буду иногда на месте Э писать обычное Е .

« Reply #126on: November 16, 2009, 18:23 »
Освен това досега съм изненадана от МОЖЕЛА СЪМ в обикновена реч, не в преизказно наклонение. Може би това е диалектично? Ти живееш в източната част на страната, нали?
А използваш ли други подобни думи? Например, ЗНАЕЛА СЪМ вместо ЗНАЛА СЪМ?
ЗНАЛА СЪМ е грешно, както вече писах.

Перфект от глагола МОГА се употребява рядко, понеже този глагол е модален и резултатът би следвало да се припише на друг глагол, означаващ същинското действие.

Формата МОЖЕЛА СЪМ е ренаративен (преизказен) имперфект. В изявително наклонение (индикатив) ще имаме МОЖЕХ (а не МОЖАХ).

Формите МОЖАЛА СЪМ и МОГЛА СЪМ са аорист в ренаратив или перфект в индикатив. Ако е аорист в ренаративен, в индикатив ще бъде МОЖАХ (а не МОЖЕХ, което е имперфект).

При всичките тези форми мястото на ударението е важно. Сричката ЖА е ударена, а ЖЕ - неударена.
Трудно мне писать Э. Извините. Буду иногда на месте Э писать обычное Е .

Offline DannnyBB

  • Posts: 59
« Reply #127on: November 16, 2009, 23:57 »
Приветче оново!

Закачам се за Юнона, за да постна задачата, която ви обещах.

Естествено, тя е по желание.  :D

За да не се сравнявате така помежду си, а за да си работите спокойно, отдолу съм ви написала отговорите, а също така публикувам и текста, който преработих. Възможно е в бързината да съм допуснала грешка, затова можете да си сравните и с оригинала.

Чела съм тази история във вариант че главният герой е Езоп. Сега намерих тази и ми хареса, че има различни глаголни времена.

Успех! Сигурна съм, че както винаги ще се справите блестящо! :)


(вървя-1)__________ един човек из полето. (минавам-2)__________ покрай един селянин и го (попитвам - 3)__________: "Човече, след колко време (стигам - 4)__________ до града?" Селянинът го (поглеждам - 5)__________, и му (показвам -6)__________ с ръка да (продължавам - 7)__________ да (вървя - 8)__________. Пътникът (помислям - 9)__________, че не го  е (разбирам - 10)__________, и (продължавам - 11)__________ отново: "След колко време (стигам - 12)__________ до града?" Селянинът отново му (посочвам - 13)__________ с ръка да (вървя - 14)__________. "Е, явно на човека не му е до мене" – си (казвам - 15)__________ пътникът и (продължавам - 16)__________. На края на нивата (чувам - 17)__________ селянинът да (викам - 18)__________ след него: "Човече, (стигам - 19)__________ в града по обяд". "Добре де, два пъти те (попитвам - 20)__________, защо чак сега ми (казвам - 21)__________?" – (попитвам - 22)__________ пътникът. "За да (знам - 23)__________ кога (стигам - 24)__________, (трябва - 25)__________ да те (виждам - 26)__________ как (вървя 27)__________"- (отговаарям - 28)__________ му селянинът.
   

ОТГОВОРИ:
1- вървял; 2-минал; 3-попитал; 4-ще стигна; 5-погледнал; 6-показал; 7-продължава; 8-върви; 9-помислил; 10-разбрал; 11-продължил; 12-ще стигна; 13-посочил; 14-върви; 15-казал; 16-продължил; 17-чул; 18-вика; 19-ще стигнеш; 20-попитах; 21-казваш; 22-попитал; 23-знам; 24-ще стигнеш; 27-как вървиш; 28-отговорил

ЕТО ОРИГИНАЛНИЯ ТЕКСТ:

Вървял един човек из полето. Минал покрай един селянин и го попитал: "Човече, след колко време ще стигна до града?" Селянинът го погледнал, и му показал с ръка да продължава да върви. Пътникът помислил, че не го е разбрал, и попитал отново: "След колко време ще стигна до града?" Селянинът отново му посочил с ръка да върви. "Е, явно на човека не му е до мене" – си казал пътникът и продължил. На края на нивата чул селянинът да вика след него: "Човече, ще стигнеш във града по обяд". "Добре де, два пъти те попитах, защо чак сега ми казваш?" – попитал пътникът. "За да знам кога ще стигнеш, трябваше да те видя как вървиш"- отговорил му селянинът.

Offline christo_tamarin

  • Posts: 824
« Reply #128on: November 17, 2009, 15:57 »
Здравей, Юнона!
Живо-здраво на всички.
Аз съм от поколението, живяло през социализма. Тогава всички учехме руски задължително в училище.
И аз. Руски език (четене, писане, граматика) се учеше от 5-ти до 9-ти клас. В 10-ти и 11-ти клас се учеше руска литература (на руски).

Мой отец вырос при царе Борисе и ничего по-русски не понимал. Понимал лучше по-немецки чем по-русски. Мать понимала лучше по-французски чем по-русски.

Мой сын вырос после развала Советской империи. Ничего по-русски не понимает. По-английски говорит свободно, сам научился, много детских передач по-английски смотрел.

Я же вырос в Советской империи и по-русски понимаю. Падежи путаю, но не большая же эта помеха. Каждый день в течении часа по-радио звучало "Говорит Москва", по пятницам болгарское телевидение отдыхало и мы смотрели "Останкино" и программу "Время".

никога не съм сигурна дали употребявам думата в правилния падеж
И аз бъркам падежите в руски. Ние българите не различаваме именителен от винителен, нито родителен от дателен. Различаваме само два: общ и звателен. На нашия език "не му пука" (нашему языку все равно, it does not care) дали една дума е в именителен или във винителен падеж. Например: не валял дъжд, а сняг == не валяло дъжд, а сняг. (Шел снег, а не дождь.) Какво валяло? - Не дъжд, а сняг. Обърнете внимание как глаголът (в преизказен имперфект) се съгласува по род.

БИХ МОГЛА да напиша, това е условно наклонение.
Действието се отнася за настоящето: Бих могла да дойда веднага.
Действието се отнася за бъдещето: Бих могла да дойда утре.
Това е висока реч. Много книжовна и делова.
Условното наклонение (БИХ НАПИСАЛ) наистина се избягва в разговорната реч. Замества се от БЪДЕЩЕ В МИНАЛОТО (future in the past: ЩЯХ ДА НАПИША). Следва се донякъде моделът на новогръцкият език, който пък се следва даже и в английски (I would write) и във френски (j'écrirais). ЩЯХ ДА ДОЙДА ВЕДНАГА, ако ... ЩЯХ ДА ДОЙДА УТРЕ, ако ... Пришел бы я если .. I would come if ..

Обща забележка за жаргонните изрази: Много са трудни за чужденците. Импресивността им може да ви изненада. Не всички ги разбират. Не навсякъде подхождат. Съсредоточете се на общоприетия език. Я например не собираюсь учить русский жаргон - никогда не знал, наверно не понадобится.

Обща забележка за пълния и краткия член (об артикле полном и кратком): Не си губете времето (не теряйте время) да учите това безсмислено правило. То не съществува в реалният език. По начало се отнася само за писаната реч. Никой не го спазва в говоръ, няма как и да се спазва в говоръ. То е някаква академична измишльотина. То е насилие над нашият език, който падежи не различава. Въпрос на време е да бъде отменено. Формите с кратък член (МЪЖА==МЪЖЪ, ГРАДА==ГРАДЪ, ЧАСА==ЧАСЪ, ЕЗИКА==ЕЗИКЪ) са просто съкращения на формите с пълен член (МЪЖЪТ, ГРАДЪТ, ЧАСЪТ, ЕЗИКЪТ) при отпадане на крайния звук. Би следвало да няма никакво значение дали крайният звук Т се пише или не. Можете да го пишете винаги. Можете и да го изпускате винаги. Можете да го пишете само пред гласна. Можете и никакво правило да не спазвате (никакво правило да не съблюдавате).
Трудно мне писать Э. Извините. Буду иногда на месте Э писать обычное Е .

Offline DannnyBB

  • Posts: 59
« Reply #129on: November 17, 2009, 18:31 »
Здравей, christo_tamarin!

Аз започнах да уча руски още от трети клас. Такава е била системата тогава.

Quote
Ние българите не различаваме именителен от винителен, нито родителен от дателен.

Мани, тия падежи ми разказаха играта. :)
Преди да седна да ги уча специално и да ги мисля специално, в пъти по-добре си говорех - гладко, бързо и вярно, понякога и "вярно". :-[

Започна ли да пиша, всичко ми се изпарява от главата и колкото повече внимавам да не изтърся някоя глупост, толкова повече глупости изръсвам.

За руснаците пък е точно толкова неприятна липсата на падежи в българския, колкото за нас - наличието им в руския.

Относно членуването с пълен-кратък член - прав си. Нека колегите тук не се задълбочават да го учат, обаче мен много ме дразнят (дразнеха, вече не се ядосвам заради тях :) )българи, които не могат да научат членуването в мъжки род.
Особено в пресата.

Полицай застреля бандит - хайде кажи ми в това изречение кой кого застрелва, като имаш предвид пък как в пресата обичат да въртят словореда, доста често се оказва, че бандитЪТ е застрелял полицаЯ, само че трябва да изчетеш цялата статия, за да ти стане ясно.

А класическият пример на проф. Балан - "Бика събори тореадора".
Когато не е членувано с пълен член, не се разбира кой кого събаря.

:)

Форумците тук са невероятни! Не мога да спра да им се възхищавам и да мисля за тях и през деня. Много мотивиращо ми действат.
Имат толкова хъс! Само да не започнат да питат какво е "хъс", защото ще ти оставя обяснението за теб :)

Шегичка, да не се разсърдиш.

Радвам се да има още сънародници тук, макар че ти си ветеран :)
За присъствието ти говоря.





Offline Юнона

  • Posts: 50
« Reply #130on: November 17, 2009, 23:46 »
Добър вечер, мили приятели!

Много се радвам да видя  Вашите коментари. Наистина много съм мотивирана и с голям интерес чета всичко тук. ;up:
Dannny, благодаря ти за толкова полезни упражнения. Не бива да ме хвалиш, защото изреченията на членуването бяха доста лесни и тези грешки, които съм допуснала, много са глупави. Така че не може да ме оценяваш толкова високо! :(  Ако обичаш, измисли нещо подобно (на членуването) за Зоряна, мисля, че за нея това е много полезно).
Зоряна, искаш ли? Може би аз ще се опитам да потърся грешки, след като напишеш това упражнение. И накрая някой да ни подсети за правилен вариант. ;D
Христо Тамарин, аз съм също от това поколение и много добре помня социализъм. За съжаление, по това време не бяха въможно да учим български език, защото смяташе, че Съветски Съюз е "старши брат" и всички са задължени да знаят руски. Няма къде да научиш езици на народи от социалистическите страни. Нали знаете за това. Сега компенсирам това положение! ;up:
Пълен и непълен член за нас, руснаците, не е проблем. Това е най-лесната тема, може би само от невнимателността правим грешки в тези неща. Много са по-трудни предлозите, миналите времена и членуването изобщо.
Сега искам да ви попитам още за едно нещо, което е неясно за мене. Става дума за ПОЛОВИН и ПОЛОВИНА. Има ли правило за използването  тези думи? Защо може "ПОЛОВИН ЧАША" и не може"ЧАША И ПОЛОВИН"?  :o
Надявам се, че не ви мъча с тези въпроси! :???

Offline DannnyBB

  • Posts: 59
« Reply #131on: November 18, 2009, 00:19 »
Здравей, Юнона!

ко обичаш, измисли нещо подобно (на членуването) за Зоряна, мисля, че за нея това е много полезно).
Зоряна, искаш ли? Може би аз ще се опитам да потърся грешки, след като напишеш това упражнение. И накрая някой да ни подсети за правилен вариант. ;D

Вашите желания са заповед за мен:)


Притча за Бог и бръснаря
Един__ човек__ влязъл в бръснарница__, както обикновено правел, за да го избръснат и подстрижат.
Заприказвал се с бръснар__, който го обслужвал. Говорили за разни неща и изведнъж станало дума за Бог__.
Бръснар__ казал:
- Каквото и да ми говорят, аз не вярвам че съществува Бог__.
- Защо? – попитал го клиент__.
- Та нали това и така е ясно. Достатъчно е да излезеш на улица__, за да се убедиш, че няма Бог__. Кажете ми, ако Бог__ съществува, откъде има толкова много болни__ хора? Откъде са безпризорни__ деца? Ако той наистина съществуваше, не би имало нито страдания__, нито болка__. Трудно ми е да си представя любящ__ Бог__, който допуска всичко това.
Клиент__ се замислил за миг__, но решил да си премълчи, за да не влиза в спор__. Когато бръснар__ си свършил работата, клиент__ си тръгнал. Излизайки от бръснарница__, той видял на улицата рошав__ и необръснат__ човек__ ( като че ли не се е подстригвал цяла__ вечност__ – толкова бил рошав). Тогава клиент__ се върнал в бръснарница__ и казал на бръснар__:
- Знаете ли какво ще ви кажа? Не съществуват бръснари__.
- Как така? – учудил се бръснар__ – А нима аз не влизам в сметка__а? Аз съм бръснар__.
- Не! – възкликнал клиент__– Те не съществуват, иначе нямаше да има рошави и необръснати хора__, като ето онзи човек__, който върви по улица__.
- Но, мили човече, работа__ не е в бръснари__. Просто хора__ не идват при мене.
- Точно в това е работа__! – потвърдил клиент__. – И аз казвам същото: Бог има. Просто хората не го търсят и не отиват при него. Ето защо има в света толкова много болка и страдания.

ОТГОВОРИ:
Притча за Бог и бръснаря
Един човек влязъл в бръснарницата както обикновено правел, за да го избръснат и подстрижат.
Заприказвал се с бръснаря, който го обслужвал. Говорили за разни неща и изведнъж станало дума за Бог.
Бръснарят казал:
- Каквото и да ми говорят, аз не вярвам че съществува Бог.
- Защо? – попитал го клиентът.
- Та нали това и така е ясно. Достатъчно е да излезеш на улицата, за да се убедиш, че няма Бог. Кажете ми, ако Бог съществува, откъде има толкова много болни хора? Откъде са безпризорните деца? Ако той наистина съществуваше не би имало нито страдания, нито болка. Трудно ми е да си представя любящ Бог, който допуска всичко това.
Клиентът се замислил за миг, но решил да си премълчи, за да не влиза в спор. Когато бръснарят си свършил работата, клиентът си тръгнал. Излизайки от бръснарницата той видял на улицата рошав и необръснат човек ( като че ли не се е подстригвал цяла вечност – толкова бил рошав). Тогава клиентът се върнал в бръснарницата и казал на бръснаря:
- Знаете ли какво ще ви кажа? Не съществуват бръснари.
- Как така? – учудил се бръснарят – А нима аз не влизам в сметката? Аз съм бръснар.
- Не! – възкликнал клиентът – Те не съществуват, иначе нямаше да има рошави и необръснати хора, като ето онзи човек, който върви по улицата.
- Но, мили човече, работата не е в бръснарите. Просто хората не идват при мене.
- Точно в това е работата! – потвърдил клиентът. – И аз казвам същото: Бог има. Просто хората не го търсят и не отиват при него. Ето защо има в света толкова много болка и страдания.

Offline christo_tamarin

  • Posts: 824
« Reply #132on: November 18, 2009, 10:59 »
Притча за Бог и бръснаря
Един човек влязъл в бръснарницата, както обикновено правел, за да го избръснат и подстрижат.
Заприказвал се с бръснаря, който го обслужвал. Говорили за разни неща и изведнъж станало дума за Бог.
Бръснарят казал:
- Каквото и да ми говорят, аз не вярвам, че съществува Бог.
- Защо? – попитал го клиентът.
- Та нали това и така е ясно. Достатъчно е да излезеш на улицата, за да се убедиш, че няма Бог. Кажете ми, ако Бог съществува, откъде има толкова много болни хора? Откъде са безпризорните деца? Ако той наистина съществуваше, не би имало нито страдания, нито болка. Трудно ми е да си представя любящ Бог, който допуска всичко това.
Клиентът се замислил за миг, но решил да си премълчи, за да не влиза в спор. Когато бръснарят си свършил работата, клиентът си тръгнал. Излизайки от бръснарницата, той видял на улицата рошав и необръснат човек (като че ли не се е подстригвал цяла вечност – толкова бил рошав). Тогава клиентът се върнал в бръснарницата и казал на бръснаря:
- Знаете ли какво ще ви кажа? Не съществуват бръснари.
- Как така? – учудил се бръснарят – А нима аз не влизам в сметката? Аз съм бръснар.
- Не! – възкликнал клиентът – Те не съществуват, иначе нямаше да има рошави и необръснати хора, като ето онзи човек, който върви по улицата.
- Но, мили човече, работата не е в бръснарите. Просто хората не идват при мене.
- Точно в това е работата! – потвърдил клиентът. – И аз казвам същото: Бог има. Просто хората не го търсят и не отиват при него. Ето защо има в света толкова много болка и страдания.
Весьма поучительная история. Спасибо, Дани.
Трудно мне писать Э. Извините. Буду иногда на месте Э писать обычное Е .

« Reply #133on: November 18, 2009, 11:13 »
Христо Тамарин, аз съм също от това поколение и много добре помня социализъмсоциализмът. За съжаление, по това време не бяха беше възможно да учим български език, защото се смяташе, че Съветският Съюз е "старши брат" и всички са задължени да знаят руски. Нямаше къде да научиш езици на народи от социалистическите страни. Нали знаете за това. Сега компенсирам това положение! ;up:
Съгласен съм с Вас, уважаема Юнона. Поправих няколко грешчици.

Сега искам да ви попитам още за едно нещо, което е неясно за мене. Става дума за ПОЛОВИН и ПОЛОВИНА. Има ли правило за използването  тези думи? Защо може "ПОЛОВИН ЧАША" и не може"ЧАША И ПОЛОВИН"?  :o
Думата ПОЛОВИН се употребява като определение, макар че не се съгласува по род. "ПОЛОВИН ЧАША", "ПОЛОВИН ЧАС", "ПОЛОВИН КИЛО(грам)". Особеност: определените форми на тези изрази са: "ПОЛОВИНАТА ЧАША", "ПОЛОВИНИЯТ/ПОЛОВИНАТА ЧАС", "ПОЛОВИНАТА КИЛО".

Думата ПОЛОВИНА е съшествително име от женски род. Има си множествено число (ДВЕТЕ ПОЛОВИНИ), има си и членна форма (ПОЛОВИНАТА). ПЕТ ПОЛОВИНИ са ДВЕ И ПОЛОВИНА.
Трудно мне писать Э. Извините. Буду иногда на месте Э писать обычное Е .

« Reply #134on: November 18, 2009, 14:58 »
Относно членуването с пълен-кратък член - прав си. Нека колегите тук не се задълбочават да го учат, обаче мен много ме дразнят (дразнеха, вече не се ядосвам заради тях :) )българи, които не могат да научат членуването в мъжки род.
Особено в пресата.
Уважаема Дани, добре е, дето сте престанали да се ядосвате. Нямало е за какво да се дразните. Точно това ви обяснявам. Не е редно да се изисква от хора с роден български език да различават именителен падеж от общия падеж. (Понеже въпросното правило е именно това: въвежда се именителен падеж, различен от общия падеж.) Да, когато говорим и пишем на руски, ни се налага да различаваме именителен падеж и другите падежи, но не е редно към родния си език да се отнасяме като към чужд. Ние, българите, не можем да научим искуственото правило за членуването в мъжки род, понеже това правило го няма в родния ни език. Така както бъркаме падежите в руски, така бъркаме и пълните членове. По-добре е това правило да го зарежем (да го изоставим). Повярвайте, езикът ни от това нищо няма да загуби.

Полицай застреля бандит - хайде кажи ми в това изречение кой кого застрелва, като имаш предвид пък как в пресата обичат да въртят словореда, доста често се оказва, че бандитЪТ е застрелял полицаЯ, само че трябва да изчетеш цялата статия, за да ти стане ясно.
..
А класическият пример на проф. Балан - "Бика събори тореадора".
Когато не е членувано с пълен член, не се разбира кой кого събаря.
Започвам с общи съображения.

Естествените езици не са проектирани, те нямат съвършен дизайн, именно защото са естествени.

Славянските езици (руски, български) са индоевропейски. Други индоевропейски са романските (френски, испански, румънски), германските (немски, английски), гръцкият, албанският. Това са все естествени езици.

Индоевропейските езици (поне в старото си състояние) различават именителен и винителен падеж. В именителен падеж се поставя подлогът, а във винителен - прякото допълнение. В нашия български език (както и в романските езици, както и в английски или албански), тези два падежа вече не се различават и са се слели в общ падеж. Но в някои езици (руски, гръцки, немски) тези два падежа и досега се различават. Например в руския израз "Маша увидела Наташу" е ясно, че Маша (именителен падеж) е подлогът и тя е видяла Наташа (пряко допълнение, винителен падеж: Наташу). Това дава възможност да прередим думите, запазвайки смисълъ: "Наташу увидела Маша".

Никога обаче ситуацията не е била чиста. Винаги е имало случаи, когато формите за  именителен и винителен падеж съвпадат и само словоредът определя подлогът. Индоевропейските (и славянските) езици никога не са забравяли правилото "Подлогът предшества прякото допълнение". Това правило може да се наруши, само ако контекстът го позволява, т. е. по друг начин да се разбере кое е подлог и кое е пряко допълнение.

Защо такива случаи е имало винаги? Ами защото поне съществителните от среден род никога не са различавали именителен от винителен падеж.

И след като правилото за словореда "Подлогът предшества прякото допълнение" не може да се забрави, някои езици (английският, романските) вече разчитат само на словореда и са заличили разликата между именителния и винителния падеж. Нашият български език също е направил това.

Примери от руски език

Мать любит дочь. Само словоредът определя кто кого любит: мать любит свою дочь.

Примери от български език

Полицай застреля бандит: Според нормалния за индоевропейските езици словоред, става ясно, че застреляният е бандитът, полицаят го е застрелял.

Бика събори тореадора: Същият случай. Тореадора е съборен от бика - не може да има съмнение. Ами че правилото за пълния и краткия член по начало не важи (и не може да важи) за устната реч. Нима ще имате съмнение кой кого е съборил, ако чуете това изречение? Ясно си е.

Нашият език все пак позволява правилото за словореда да се наруши, ако съгласуването по род помага да се изясни контекстът.

Кравата събори тореадорът: Тореадорът е съборен от кравата. Не се влияя от изкуствено правило, което не може да се прилага в устната реч.

Кравата го събори тореадорът: Същият случай.
Тореадорът го събори кравата: Тореадорът бе съборен от кравата.
Тореадорът я събори кравата: Кравата е съборена.
Кравата я събори тореадорът: Кравата е съборена.
Кравата съборил тореадорът: Кравата е съборена. Преизказен аорист.
Тореадор съборила крава. Някаква крава съборила някакъв пишман тореадор.
Куче видя коте. Среден род. Само по словореда.
Коте видя куче. Среден род. Само по словореда.
Куче погна коте. Ясно.
Коте погна куче. Ербап коте.

Е, при толкова много естествени за нашия език примери, защо се налага да се въвежда изкуствено правило само за писмената реч само за членуваните имена само за мъжки род ед.ч.? Ами без член? Ами в среден род? Как се оправя езикът ни? Успява да се справи той и без такова правило.

Форумците тук са невероятни! .. Имат толкова хъс! Само да не започнат да питат какво е "хъс", защото ще ти оставя обяснението за теб :)
В турски език има дума ХЪЗ със значение "скорост, безплатен, бързина; сила, стремителност". В нашия език е заета във вида ХЪС със значение "стремителност, желание, въжделение". Има и глаголи НАХЪСАМ (перфективен) и НАХЪСВАМ (имперфективен) със значение "внушавам въжделение".
Трудно мне писать Э. Извините. Буду иногда на месте Э писать обычное Е .

Offline DannnyBB

  • Posts: 59
« Reply #135on: November 19, 2009, 01:45 »
Здравей, Христо Тамарин

Quote
И след като правилото за словореда "Подлогът предшества прякото допълнение" не може да се забрави, някои езици (английският, романските) вече разчитат само на словореда и са заличили разликата между именителния и винителния падеж. Нашият български език също е направил това.

Не е точно така, защото в БЕ няма точно установен словоред.
Еднакво правилно е да се каже  "Мъжът влезе в офиса" и "В офиса влезе мъжът".
Тук объркване в разбирането на смисалъ няма как да се получи. То се получава при одушевени предмети.
Относно тореадора и бика - без пълен член, въобще не е ясно кой кого събаря.

Това е идеята на определителния член, който произлиза от показателните местоимения в  старобългарски, а те са били задпоставни.

Напр. за женски род показателното местоимение е било ТА (=тази).
То се е поставяло след съществителното.
За да се каже "тази маса", словоредът е бил "маса та".
До ден днешен в Родопите се говори така и не само с показателните местоимения, а казват напр. "яке розово", "къща голяма" и т.н.
Там в най-консервиран вид е запазен старобългарският.

Съответно за м.р. показателното местоимение е било тъ.
Този стол съответно е било стол тъ (с краесловен ер, нямам знаци, за да ги изпиша).
След една метатеза се стига до "СТОЛЪТ"="този стол".

В англ. е по същия начин. The произлиза от this. Така съществителното се ОПРЕДЕЛЯ, а прилагателното се субстантивира.
(Красивите да минат вляво, умните - вдясно. Точно определено е кои и къде:))

Така че правилото в БЕ нито е изкуствено, нито е сложно. Просто повечето хора упорито отказват да го научат, твърдейки, че било отпаднало. Както вече посочих, такива спорове е имало още по времето на Ал. Т. Балан, това са около 100 години вече.

Правилото нито е отпаднало, нито ще отпадне скоро.
Или ако отпадне, това ще е едно голямо недоразумение. :)



Кравата събори тореадорът: Тореадорът е съборен от кравата. Не се влияя от изкуствено правило, което не може да се прилага в устната реч. - НАПРОТИВ! Тук се разбира точно обратното - ТОРЕАДОРЪТ е съборил кравата. Разбира се ясно от членуването с пълен член.

Кравата го събори тореадорът: Същият случай. Такъв изказ може да има в диалектните говори, в македонски, но не и в книжовния език. ГО не се употребява в този случай, а "ГО СЪБОРИ ТОРЕАДОРЪТ" -  няма такова просто!

Тореадорът го събори кравата: Тореадорът бе съборен от кравата. НЕ! Правилното е ТореадорА го събори кравата.

Куче видя коте. Среден род. Само по словореда. Само по словореда е неясно. Затова се въвежда членуването с пълен член.



Offline Юнона

  • Posts: 50
« Reply #136on: November 19, 2009, 02:20 »
Скъпи български приятели,
не разбирам, защо си спорите заради такива дреболии. Пълният и непълният член според мен не е проблем, най-проблемът е членуване всъщност. Бих искала да се откажете от членуването изобщо. Колкото това би било прекрасно за нас, чужденци - български език без член!  :=
Извинявайте, моля, шегувам се. 
Наистина не искам да си спорите, защото и двамата сте много приятни за мен и много ми помагате.  :yes:
Христо Тамарин, все пак не мога да разбера, защо казвате, че ПОЛОВИН това е определение? Има ли аналогия в руски език?  ПОЛОВИН ЧАША = ОПОЛОВИНЕННЫЙ СТАКАН ? Така ли? Много е удивително! Подсетете ми, моля, още един път!  :o
Мила Данни! Много ми хареса приказката  за бръснаря. Ако обичаш, може ли следващия път да не ни изпращаш отговорите веднага? Обикновено исках да помисля по-внимателно, а ако има отговори, не мога да се държа да не вляза в тях. :what:

Offline DannnyBB

  • Posts: 59
« Reply #137on: November 20, 2009, 00:06 »
Здравей, Юнона!

Разбира се, че ще се съобразя изцяло с твоето желание и следващия път ще изпратя отговорите по-късно.

Изобщо не съм забравила обещанието си да ви измисля упражнение за глаголните времена, мила.

Ще действам на същия принцип - отговорите по-късно. :)


Половин чаша = пол стакана.

Повярвай ми, ако отпадне членуването с пълен-кратък член в БЕ, доста хора биха били щастливи, но и вие трябва да ни върнете жеста, като си махнете паджите. Особенно винителен. Гхххх! :)

Offline Зоряна

  • Posts: 12
« Reply #138on: November 20, 2009, 00:33 »
Не, хайде оставим падежите и пълни и непълни членове! :) Така е по-интересно да уча чужд език! :)

DannnyBB, наистина много благодаря за разкази! И аз попитвах да напиша нещо, това не ще бъде заданието, защото не знам правилните отговори :). Но, моля, проверите!

Един човек умрял и станал пред Бога. Богът му казвал: "Трябва да виждаш своя живот, виж!" Човекът погледнал на дол и видял висока планина. Погледал по-добре и забелязвал малка пътека, а на нея - два следа. Попитал Бога, какво е било това и Богът отговарял: "Това е твоя живот, твоята пътя на живот". Човекът попитал отново, какво защо било два следа и Богът отговорил: "Един след е твой, а другия е мой. Аз винаги съм бил с теб". Човекът погледал и забелязвал, че в най-опасното място над страшната празнина беше само един след, падал в отчаяние и викнал: "Боже, защото Ти ми остави сам в такво опасно место?!" "Не, сина мой, - леко се усмихнал Бог, - в тази опасно место, над тази дълбока празнина аз носи ти на ръка".       

Offline DannnyBB

  • Posts: 59
« Reply #139on: November 20, 2009, 18:45 »
Здравей, Зоряна!

Разказчето (притчата / историйката) е чудесна! :)

Разказала си я много сладкодумно.

Има някои неща за оправяне и те са:

Един човек умрял и станал застанал - пред Бога. Богът му казвал: "Трябва да виждаш видиш своя живот, виж!" Човекът погледнал на дол надолу и видял висока планина. Погледал по-добре и забелязвал малка пътека, а на нея - два следа две следи (следа - ж.р., съответно в мн.ч. - следи. Попитал Бога, какво е било това и Богът отговарял отговорил: "Това е твоят живот, твоята пътя на живота ". Човекът попитал отново, какво защо било два следа защо следите били две и Богът отговорил: "Един след е твой, а другия е мой Едната следа е твоя, а другата - моя . Аз винаги съм бил с теб". Човекът погледал и забелязвал, че в на най-опасното място над страшната празнина пропаст-??? беше била или имало само един след една следа, изпадал в отчаяние и викнал: "Боже, защото Ти ми остави ме остави или си ме оставилсам в на такво опасно место място?!" "Не, сина сине мой, - леко се усмихнал Бог, - в тази на това опасно место място, над тази дълбока празнина пропаст???/color] аз носи ти на ръка аз те носих на ръце".     

Зоряна, относно членуването на Бог.
Понеже той е един, няма да го членуваме. Ако е древногръцки бог, примерно, и е бог на определена стихия, тогава - да.
Богът на моретата и океаните, богът-закрилник на ковачите и т.н.

Относно изречението "...човекът изпадал в отчаяние и викнал: "Боже, защо си ме оставил сам..."
Имам известни резерви относно употребата на "викнал". Може би "се провикнал", "проплакал", "извикал", "изхлипал", "проплакал", или най-простото - "попитал" :)

Чакам с нетърпение друго разказче:)




« Reply #140on: November 20, 2009, 18:47 »
Зоряна, хиляди извинения, но понеже малко бързах, съм пропуснала нещо.

Погледал по-добре и забелязвал малка пътека - ПогледНал по-добре и ЗАБЕЛЯЗАЛ.

Извинявай!

 :-\

Offline Юнона

  • Posts: 50
« Reply #141on: November 21, 2009, 18:35 »
Здравейте, всички, които знаят, учат и обичат български език!

Пак нищо не разбирам за ПОЛОВИН и ПОЛОВИНА. Как може да кажем: ПОЛОВИН хляб или ПОЛОВИНА хляб? ПОЛОВИНА година или ПОЛОВИН година?

Освен това моля и за друго.
ВЧЕРА ХОДИХ НА РАБОТА.
Има ли случаи, когато по-добре да напиша ВЧЕРА ХОДЕХ НА РАБОТА,  ВЧЕРА СЪМ ХОДИЛА  НА РАБОТА,  ВЧЕРА СЪМ ХОДЕЛА НА РАБОТА?

Това е много сложно за мен, но и невероятно интересно! :???

Offline DannnyBB

  • Posts: 59
« Reply #142on: November 22, 2009, 20:26 »
Здраве, Юнона!

Quote
Как може да кажем: ПОЛОВИН хляб или ПОЛОВИНА хляб? ПОЛОВИНА година или ПОЛОВИН година?



Казваме "половин хляб", "половин година".

Ако трябва да направим нещо като схема, тя би била следната:

половин ............


На мястото на многоточието поставяме съответното съществително, което е половин.

Това може да е някакъв измерител за време, напр. година, месец, седмица, ден, час. Както виждаш, думите са от различен род, но пред тях думата "половин" не се променя.

Може да е някакъв контейнер: бутилка, чаша, чиния, буркан. Също думата "половин" не се съгласува със следващото съществително.

Може да е половин хляб, торта, пица - същото се случва.

Обаче казваме "час и половинА".

Quote
ВЧЕРА ХОДИХ НА РАБОТА.
Има ли случаи, когато по-добре да напиша ВЧЕРА ХОДЕХ НА РАБОТА,  ВЧЕРА СЪМ ХОДИЛА  НА РАБОТА,  ВЧЕРА СЪМ ХОДЕЛА НА РАБОТА?

Най-добре е да се каже "Вчера ходих на работа.", "Вчера спах, ядох, пих кафе, видях се с две приятелки, поговорихме и се прибрахме вкъщи."
По този начин аз само маркирам действията, които съм извършила вчера.
Слушателите разбират, че действието е извършено в миналото, но не разбират каква е продължителността му.


В случаите долу наблягаме на продължителността на действието.

Вчера спях, когато ти ми звънна по телефона. (спях е продължително действие, извършено в миналото, а звънването по телефона - кратко и еднократно.
Ние ядяхме пица, когато те дойдоха.
Ние пиехме кафе с моите приятелки, когато заваля дъждът.
Ние се виждахме с приятелките ми всеки ден миналата година, защото бяхме безработни. Сега вече имаме работа и нямаме време да се виждаме.
Ние говорехме с моите приятелки, а те танцуваха.
Ние се прибирахме вкъщи, когато се случи инцидентът.

ВЧЕРА СЪМ ХОДЕЛА НА РАБОТА. - Не. Това не е правилно.


« Reply #143on: November 22, 2009, 20:47 »
Ето ви една задачка. Предупреждавам, че на определени места нарочно не съм махнала глаголните форми, за да улесня разбирането.

Разкрийте скобите и поставете глаголите в правилните глаголни времена.
Успех, мили и ученолюбиви пчелички :)


Един човек (разболявам се) _____________  сериозно. Болестта му ( изразявам се)  _____________  в следното: през цялото време той (има) ___________ чувството, че очите му (изкачам) ___________  и ушите му непрекъснато (звъня) ___________ . Това го (довеждам) ___________  почти до лудост, защото (продължавам) ___________ двадесет и четири часа в денонощието. Не (мога) ___________  нито да (работя) ___________, нито да (почивам) ___________. (Обръщам се) ___________  към лекар.
Един лекар (давам) ___________  мнение, че трябва да му бъде отстранен апендикса. (Оперирам) ___________ го, но това не (решавам) ___________ проблема. Втори - че трябва да му бъдат извадени всички зъби. Направили и това. Единственият резултат бил, че човекът се  (състарявам) ___________  преждевременно. Трети ...
Има милиони специалисти и ако послушате всички, те непременно ще Ви убият. Тогава той се (обръщам) ___________  към доайен в областта.
Лекарят го (преглеждам) ___________  и (казвам) ___________ :
-Нищо не може да се (направиям) ___________, защото не може да се (откривам) ___________ причината за болестта. Вие (живея) ___________  още най-много шест месеца. Длъжен съм да бъда откровен с Вас, всичко, което е можело да бъде (направям) ___________ , вече е (направям) ___________ . Повече няма какво да се (направям) направям.
Човекът (излизам) ___________ от лекарския кабинет и си (помислям) ___________: "Щом ми остават само шест месеца живот още, защо да не ги (изживявам) ___________ добре? " Той бил скъперник и никога не (живея) ___________ добре. След като (вземам) ___________ това решение, си (купувам) ___________  скъпа, нова кола, луксозна вила. (Поръчвам) ___________ си тридесет костюма и (решавам) ___________ даже ризите му да бъдат шити по поръчка.
(Отивам) ___________ в ателието. Шивачът му (вземам) ___________  мерки и (казвам) ___________:
-Ръкав-тридесет и шест, врат-шестнадесет.
Човекът (възразявам) ___________ :
-Не, петнадесет! Досега винаги (нося) ___________  петнадесет.
Шивачът (измервам) ___________ отново вратната обиколка и повторил:
-Шестнадесет!
-Но аз винаги досега (нося) ___________  петнадесет!
-Както желаете, - (решавам) ___________ да приключи спора шивачът- но (бивам длъжен) ___________ да Ви (предупреждавам) ___________, че ще имате чувството, че ще Ви изкочат очите и ще Ви звънят ушите.


Offline christo_tamarin

  • Posts: 824
« Reply #144on: November 23, 2009, 15:52 »
Христо Тамарин, все пак не мога да разбера, защо казвате, че ПОЛОВИН това е определение? Има ли аналогия в руски език?  ПОЛОВИН ЧАША = ОПОЛОВИНЕННЫЙ СТАКАН ? Така ли? Много е удивително! Подсетете ми, моля, още един път!
Пак нищо не разбирам за ПОЛОВИН и ПОЛОВИНА. Как може да кажем: ПОЛОВИН хляб или ПОЛОВИНА хляб? ПОЛОВИНА година или ПОЛОВИН година?
ПОЛОВИН ЧАША = ПОЛ СТАКАНА = ПОЛОВИНАТА НА ЧАШАТА.

Едната половина на чашата, другата половина на чашата.

Имаме половин чаша вода - у нас пол стакана воды.

Долната половина на чашата е пълна с вода, горната половина на чашата е празна.

Едната половина на хлѣбът я изѣдохме днес, другата половина {от хлѣбът} я оставихме за утре. Днес сме изѣли половин хлѣб. И за утре сме си оставили половин хлѣб.

"половин хлѣб": "половин" е определение на "хлѣб". Колко хляб? Сколько хлеба? Какая часть хлеба?

"половина(та) на хлѣб(ът)": "половина(та)" се определя от "на хлѣб(ът)". Половина от какво? Пол(овина) чего?

Трудно мне писать Э. Извините. Буду иногда на месте Э писать обычное Е .

« Reply #145on: November 23, 2009, 16:19 »
Освен това моля и за друго.
ВЧЕРА ХОДИХ НА РАБОТА.
Има ли случаи, когато по-добре да напиша ВЧЕРА ХОДЕХ НА РАБОТА,  ВЧЕРА СЪМ ХОДИЛА  НА РАБОТА,  ВЧЕРА СЪМ ХОДЕЛА НА РАБОТА?

Това е много сложно за мен, но и невероятно интересно! :???
ВЧЕРА ХОДИХ НА РАБОТА: това е нормално. Я вчера ходил на работу.

Однако если кто-нибудь в этом сомневается, то можно употребить перфект для выделения результата всего действия: ВЧЕРА СЪМ ХОДИЛ НА РАБОТА. Я вчера на работу ходил.

Следующие два случая - имперфект в индикативе и в ренарративе соответственно.

"Вчера ходѣх на работа" - здесь имперфект контексту не подходит. Надо заменить некоторые слова. Заменим например слово "вчера" выражением "миналата година" - "в прошлом году".

"Миналата година ходѣх на работа с автобус, а тази година - с метро." - "В прошлом году я ехал на работу на автобусе, а в этом году - на метро." Здесь имперфект: ходѣх.

Приложим теперь ренарратив к имперфекту.

"Миналата година Юнона ходѣла на работа с автобус." ("В прошлом году Юнона ходила на работа на автобусе.") Я не свидетель, с чужих слов знаю, что Вы, Юнона, на работу в прошлом году ходили на автобусе. Если Вам приидется пересказать мои слова, то будет: "Според слуховетѣ, миналата година съм ходѣла на работа с автобус. Пѣша ходѣх, а не с автобус!" ("Есть слухи, что я в прошлом году на работа ездила на автобусе. Пешком же я ходила!")

Замечание: Если буква ѣ Вас смущает, перестану ее употреблять.
Трудно мне писать Э. Извините. Буду иногда на месте Э писать обычное Е .

« Reply #146on: November 23, 2009, 17:06 »
Здравейте, уважаема Дани.

Куче видя коте. Среден род. Само по словореда. Само по словореда е неясно. Затова се въвежда членуването с пълен член.
Преди да говорим за пълен или кратък член, трябва да имаме членуване. Членуването няма нищо общо със словореда. Членуването не определя кое е подлог и кое е пряко допълнение. В израза Куче видя коте няма членове. Тъй като няма други признаци (например съгласуване по род), по които да определим кое е подлогът, то се прилага правилото, че подлогът предшества сказуемото. Същото правило се прилага и в руският израз "мать любит дочь". Същото правило се прилага и в българският израз "Петър удари Иван". Без това правило не може да мине нито един индо-европейски и в частност славянски език. Разбира се, за разлика от английския и френския, славянските езици не разчитат само на това правило. Но не могат да го отменят. Правилото е "подлогът предшества прякото допълнение, ако от някоя друга форма (падеж, род) не следва противното." А изобщо за словореда правило наистина няма.

Съответно за м.р. показателното местоимение е било тъ.
Този стол съответно е било стол тъ (с краесловен ер, нямам знаци, за да ги изпиша).
След една метатеза се стига до "СТОЛЪТ"="този стол".
Наистина е било почти така. Стол е било столъ. С показателно местоимение отзад станало столътъ. После краесловните ерове отпаднали от произношението и така се стигнало до днешното състояние.

Така че правилото в БЕ нито е изкуствено, нито е сложно.
Става дума за правилото за пълен и кратък член. Това правило въвежда именителен падеж в писмения български език. Правилото не може да бъде сложно, понеже всеки неграмотен руснак, немец или грък знае от малък да различава именителен падеж от винителен. Но за български език това правило е изкуствено. Поради изкуствения си характер, то важи само за писмения език и не може да се прилага към говоримия език, т.е. дори създателите на това правило не са посмели да го приложат и към говора. През 18-ти век в никой диалект няма такова нещо. В родния диалект на Вазов и Ботев например имало само пълен член. В други диалекти - само кратък.

Просто повечето хора упорито отказват да го научат, твърдейки, че било отпаднало. Както вече посочих, такива спорове е имало още по времето на Ал. Т. Балан, това са около 100 години вече.

Правилото нито е отпаднало, нито ще отпадне скоро.
Или ако отпадне, това ще е едно голямо недоразумение. :)
Самият факт, че това правило трябва да се научи, както трябва да се изучат падежите в руския език, показва, че това правило е чуждо на нашия език. То е въведено по недоразумение и аз нямам нищо против да отпадне пак по недоразумение.

Кравата събори тореадорът: Тореадорът е съборен от кравата. Не се влияя от изкуствено правило, което не може да се прилага в устната реч. - НАПРОТИВ! Тук се разбира точно обратното - ТОРЕАДОРЪТ е съборил кравата. Разбира се ясно от членуването с пълен член.
Помислете за ненаписана, за произнесена фраза. Как ще я разбере случаен минувач на улицата, ако я чуе? Нима изобщо ще забележи пълния член в речта? Абсурд.

Кравата го събори тореадорът: Същият случай. Такъв изказ може да има в диалектните говори, в македонски, но не и в книжовния език. ГО не се употребява в този случай, а "ГО СЪБОРИ ТОРЕАДОРЪТ" -  няма такова просто!
Никое правило не забранява нормалната балканска дубликация. Тя се среща във всички диалекти и се избягва само в канцеларския стил. Защо отчуждавате нашите родни диалекти без нужда?

Трудно мне писать Э. Извините. Буду иногда на месте Э писать обычное Е .

« Reply #147on: November 23, 2009, 17:31 »
Пълният и непълният член според мен не е проблем, най-големият проблем е самото членуване всъщност.
Съгласен съм. За рускоезичните самото членуване е големият проблем, понеже те си знаят да различават именителен падеж от останалите падежи. А членуването в българския език е подобно на членуването в английски, френски или немски.

Бих искала да се откажете от членуването изобщо. Колкото това би било прекрасно за нас, чужденци - български език без член!  :=
Извинявайте, моля, шегувам се. 

Повярвай ми, ако отпадне членуването с пълен-кратък член в БЕ, доста хора биха били щастливи, но и вие трябва да ни върнете жеста, като си махнете паджите. Особенно винителен. Гхххх! :)

Всеки неграмотен българин знае членуването. То е естествено за българския език и не може да отпадне.

Всеки неграмотен руснак знае падежите. Падежите са естествени за руския език и не могат да отпаднат.

Правилото за пълния и краткия член при имената в мъжки род единствено число е изкуствено и чуждо за българския език. То може да отпадне. Биха съжалявали само коректорите, които си вадят хляба от поправките на правописни грешки.

Трудно мне писать Э. Извините. Буду иногда на месте Э писать обычное Е .

Offline regn

  • Posts: 4922
  • čia nieko nėra
« Reply #148on: November 23, 2009, 21:28 »
Христо, можно несколько вопросов? :)

Замечание: Если буква ѣ Вас смущает, перестану ее употреблять.

Первый - почему у вас везде теперь "ять"? :)

"половина(та) на хлѣб(ът)": "половина(та)" се определя от "на хлѣб(ът)".

А разве после предлога не будет "хлѣба"? Я вот тут запутался.

"Миналата година ходѣх на работа с автобус, а тази година - с метро." - "В прошлом году я ехал на работу на автобусе, а в этом году - на метро." Здесь имперфект: ходѣх.

Думаю, что тут будет "ездил".

Преди да говорим за пълен или кратък член, трябва да имаме членуване. Членуването няма нищо общо със словореда. Членуването не определя кое е подлог и кое е пряко допълнение. В израза Куче видя коте няма членове. Тъй като няма други признаци (например съгласуване по род), по които да определим кое е подлогът, то се прилага правилото, че подлогът предшества сказуемото. Същото правило се прилага и в руският израз "мать любит дочь". Същото правило се прилага и в българският израз "Петър удари Иван". Без това правило не може да мине нито един индо-европейски и в частност славянски език. Разбира се, за разлика от английския и френския, славянските езици не разчитат само на това правило. Но не могат да го отменят. Правилото е "подлогът предшества прякото допълнение, ако от някоя друга форма (падеж, род) не следва противното." А изобщо за словореда правило наистина няма.

Ну, не во всех и-е языках так ;) Возьмите ирландский. Там подлежащее перед глаголом не стоит. Но это оффтоп :)

В русском часто ясно, где подлежащее, а где полоднение. Поэтому фиксация порядка слов во фразе типа "мать любит дочь" является скорее исключением. Обычно порядок слов прямой, но в русском он все равно не mandatory.

Падежите са естествени за руския език и не могат да отпаднат.

Ама в българския са отпаднали, макар че бяха много естествени за всички славянски езици ;D

« Reply #149on: November 23, 2009, 21:29 »
Правилото за пълния и краткия член при имената в мъжки род единствено число е изкуствено и чуждо за българския език.

Абсолютно согласен с вами! :UU:

 

With Quick-Reply you can write a post when viewing a topic without loading a new page. You can still use bulletin board code and smileys as you would in a normal post.

Note: this post will not display until it's been approved by a moderator.
Name: Email:
Verification:
Type the letters shown in the picture
Listen to the letters / Request another image
Type the letters shown in the picture:
√49 Напишите ответ строчными буквами:
«Сто одёжек, все без застёжек» — что это?: